![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Оттеглете се всички, това не влиза в плановете ни.
Те се върнали обратно, а Мелеаган сторил същото, тъй като не се осмелявал да плени или повали мъртъв Ланселот от страх да не бъде изненадан. Не само че му липсвала смелост за толкова рисковано начинание, но вече се чувствал и в правото си да отведе кралицата.
Конят на Ланселот издъхнал, а той самият не бил в състояние да стори нищо. Позволил на останалите да минат покрай него и бил толкова смазан, че за малко щял да посегне на живота си. Огледал се около себе си и забелязал монсеньор Говен, въоръжен от глава до пети. Той бил видял конят на Ке да препуска към града, така че хората на краля си помислили, че сенешалът е мъртъв. Монсеньор Говен се въоръжил, за да последва кралицата до земите на Гор, решен с риск за живота си да й помогне. Той водил със себе си два коня. Веднага щом го съзрял, Ланселот го разпознал, но другият — не. Щом стигнал до него, Ланселот му казал:
— Сеньор рицарю, можете да се уверите сам, конят ми е мъртъв. В името на Бог, при условие че ще ви се отплатя, дайте ми или ми заемете един от вашите, докато съм в състояние да ви го върна.
Монсеньор Говен се съгласил на драго сърце:
— Вземете който си изберете — казал му той.
Без да избира24, Ланселот с един скок се метнал на единия кон, докато неговият рухнал на земята. Тогава монсеньор Говен го попитал кой е той.
— Не берете грижа25, който и да съм аз, вашият кон ще ви бъде щедро върнат един ден.
Монсеньор Говен се почувствал напълно унизен от отговора и съжалил много, че въобще е задал този въпрос.
Без да чака повече, Ланселот потеглил, като пришпорил коня си по следите на Мелеаган и успял да го настигне, а той се питал изумен откъде неговият противник се е сдобил толкова бързо с нов кон. При това положение заповядал на хората си този от тях, който първи успее да го достигне, да убие коня му. Той самият се изправил срещу Ланселот и когато видял, че е без копие, хвърлил на земята своето и извадил меча си. Те се устремили един срещу друг и си нанесли такива удари по шлемовете, че и двамата останали зашеметени. Но Ланселот се отправил към тези, които отвеждали кралицата, и ударил толкова жестоко първия настигнат рицар, че му отсякъл дясната ръка. Останалите убили коня му. Той паднал заедно с него. След като се изправил на крака, бил още по-разярен. Нахвърлил се срещу Мелеаган, който бил замаян до такава степен от получения удар, че се вкопчил с две ръце в шията на коня си. Ланселот го ударил отново толкова безмилостно, че той не могъл да се задържи на седлото и политнал към земята. Тогава Ланселот скочил на коня му и се впуснал с бясна скорост към другите. Те отново убили коня му, като междувременно намерили кон и за своя господар. Отдалечили се стремглаво, като оставили силно разярения Ланселот да ги следва по петите пеша и с изваден меч. Когато се изтощил от ходене, той погледнал направо и забелязал насред един тревист път каруца, а на стръката — гърбаво джудже, което я управлявало умело.
— Ей, джудже! — провикнал се той, ако знаеш нещо за тези рицари пред нас, които отвеждат една дама, кажи ми и аз обещавам да бъда твой рицар завинаги.
— Ооо! — рекло джуджето — говориш за тези, които отвеждат кралицата ли?
— Точно така.
— Наистина ли искаш да го знаеш?
— Да — отвърнал Ланселот — повече от всичко.
— При това положение — казало джуджето, — качи се на тази каруца и аз ще те отведа на едно място, където ще научиш със сигурност как стоят нещата.
— Обещаваш ли?
— Да — отговорило джуджето — и Ланселот на мига скочил в каруцата26.
4. Огненото копие
По това време, според един от обичаите, ако някой търсел смъртта на другиго или неговото опозоряване по всички краища на земята, той го карал най-напред да се качи на каруца. Така човек си навличал презрението на двора и губел закрилата на закона. Ланселот се качил на каруцата. След известно разстояние били настигнати от монсеньор Говен, който минал през всички места, където Ланселот извършил своите подвизи, и видял телата на убитите. Бил възхитен от тези храбри постъпки. Щом видял рицаря на каруцата, той се ядосал силно и казал на джуджето:
— Джудже, кажи ми, ако знаеш нещо за тези, които отвеждат кралицата.
— Ако се съгласиш да се качиш на каруцата, както го стори този рицар, ще те заведа там, където ще научиш със сигурност как стоят нещата — отговорило джуджето.
24
Когато става дума за Гениевра, Ланселот не избира между две или повече възможности. За него кралицата е абсолют, който той не съпоставя с други ценности. В това отношение авторът на Отвличането следва романа на Кретиен дьо Троа.
25
Тук и в целия цикъл Ланселот-Граал героят упорито прикрива своята самоличност. В повечето случаи мотивът е самоцелен, а ефектът от него — предвидим: когато персонажът, от когото Ланселот е криел името си, научава за него, възхищението му от героя нараства още повече.
26
В романа на Кретиен дьо Троа, преди да се качи на каруцата, Ланселот изпитва моментно раздвоение, описано като „дебат“ (жанр от куртоазната поезия) между Разум и Любов. Читателят така и не разбира как Гениевра научава за моментното колебание на героя. Но при първата им среща в двора на крал Бодмагю кралицата се отнася пренебрежително към Ланселот именно заради въпросното му колебание. Психологическата неправдоподобност на сцената показва, че Кретиен дьо Троа подхожда като школарите схоластици към темата за абсолютното преклонение и подчинение на дамата.