Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Знаете ли какво може да е? — каза Флеминг. — Двоична аритметика.

— Това пък какво е? — попита Джуди.

— Аритметична система, която се състои само от знаците едно и нула, докато десетичната, която използуваме ние, се състои от числата от едно до десет. Разбираш ли, единицата и нулата могат да съответствуват на точка и тире, тоест тирето ще означава единица, а пък точката — нула. Системата, която използуваме ние, е условна, докато двоичната е основна. Тя се базира на положителното и отрицателното, на да и не, на точка и тире… с една дума е универсална. Боже мой!

Той се обърна към нея с кръвясали очи и погледът му бе трескав от напрежение и възбуда:

— «Философията е написана на математически език»! Спомняш ли си? Ще попаднем — бам! — право в средата!

— По-добре е да отложим откриването — каза Осборн. — Не е желателно това да се появи в «Соушъл Газет».

— Защо не?

Осборн доби огорчен вид. Нищо в неговия свят не беше така просто; нищо не можеше да бъде казвано или правено без разрешение. Случилото се в Болдършо бе малка част от сложните взаимосвързани планове в папките му, а над тях надвисваше застрашително всичко онова, което Вандънбърг олицетворяваше. Всяко нещо трябваше да бъде претеглено и обмислено много внимателно.

— Какво да кажа на журналистите? — попита го Джуди.

— Нищо.

— Нищо ли?

— Да не би да сме някакво тайно дружество, а? — Флеминг го изгледа с презрение, но Осборн успя да каже с официален и сдържан тон:

— Не можем да дадем необработена информация. Има и други хора, с които трябва да се консултираме, а освен това може да настъпи паника: космически кораби, летящи чинии, чудовища с изпъкнали очи. Ще започнат да се привиждат на всеки идиот в страната. А може някой да го прави нарочно. Във вестниците не трябва да се появява нищо, мис Адамсън.