От светлина родени

Аниор наближаваше бавно, но решително отворения люк. Даваше им време да го изучават, преди да стигне. Когато видя, че се появи самият капитан на вратата, се ухили вътрешно. Все пак интуицията му не го излъга. Хубавата млада жена беше елементарна въдица, но въпреки това на нея се хващаха и най-едрите риби.

Спря на няколко крачки от люка и зачака. Капитанът излезе от сянката на вратата и го доближи. Беше облечен в червено-черна униформа, с лъскави пайети. Черната му коса беше къса, а в черните му очи имаше блясък. Изглеждаше красив за разлика от подчинените си.

Спря се пред Аниор и го изучаваше с очи. Не се усмихваше. Аниор усети силата, която излъчваше. Беше сериозен противник.

— Какво желаеш — попита той студено. Владееше се добре.

— Искам да освободите брат ми и неговите другари.

Аниор не си даваше труд да го помоли. Поглеждайки го право в очите, той просто изискваше. Видя как за миг се изписа учудване в това лице, преди да се изкриви в леко иронична усмивка.

— И какво предлагаш в замяна?

— Себе си.

Капитанът го погледна изненадан, след това се засмя:

— Това за днес вече е второто предложение от този тип. Няма съмнение, че точно онзи як младеж с дългата руса коса е брат ти. Използвате почти едни и същи думи.

Аниор не отреагира. Чакаше, като че ли друго нямаше какво да каже. Разбра, че Нериф беше правил опит да освободи другите.

— Как се казваш? — попита капитанът.

— Ани.

Аниор реши да използва старото си име на жена от физическия свят. Беше доста известен в астралния, а и в менталния свят и Тимон можеше да е чул за Аниор.

Капитанът отново го загледа, като че ли преценяваше дали замяната си струва. Каза:

— Ако бях твой брат, нямаше да съм съгласен с тази размяна.

— Той няма да е съгласен — отговори Аниор твърдо. Не преставаше да гледа Тимон предизвикателно в очите, като че ли не му пука за нищо. Накрая онзи сведе очи. Аниор се зарадва на тази мъничка победа. Сега сигурно ще иска да ги разиграва един срещу друг и щеше да го покаже на Нериф. Аниор само това и чакаше.

— Искаш ли да го видиш? — попита капитанът.

— Да.

Той заведе Аниор в долната част на кораба, където се намираха складовете. Аниор беше изучил строежа на кораба от астрално ниво. Знаеше, че беше достатъчно да се пробие корпусът на кораба отвън и затворниците биха могли да избягат.

Капитанът отвори тежката врата и те влязоха. В сумрака се виждаха петнадесетина русокоси „аритани“. Нериф скочи на крака и извика:

— Ани…!

Аниор моментално го прекъсна с мислена заповед: „Млък! Аз съм сестра ти и се казвам Ани. И другите да внимават.“ А гласно извика:

— Нериф! — и се хвърли в прегръдката му.

Нериф, щастлив и учуден, го притисна до себе си. Капитанът направи опит да откъсне момичето от него, но Нериф злобно го отблъсна и изсъска:

— Махни мръсните си ръце от сестра ми!

Капитанът се ухили:

— Тя току-що ми предложи себе си за твоята свобода. Но като си помисля, най-добре ще е да ви задържа всичките.

Изсмя се с кънтящ глас и затръшна вратата след себе си.

Потри доволен ръце. Нека се карат малко, какво да правят. После щеше уж да освободи момичето. Тя му харесваше. Не беше само красива, имаше сякаш нещо фатално в нея. Обичаше тези предизвикателства.