Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Не ти ли липсва кръчмата? — попита Маги с глас, изпълнен с тъга и копнеж.
— Не. Изобщо не ми липсва. С кръчмата изкарвам прехраната си. Тя е единственото ценно нещо, което ми остана от моя мъж след двадесет години брак. Но не мога да твърдя, че ми е приятно да се занимавам с пияници, комарджии и развратници всяка вечер, с мъже като Джак Морли и…
Луиза не довърши изречението, но Маги знаеше името, което остана непроизнесено. В деня след онази ужасна нощ всички вестници в Денвър — „Нюз“, „Таймс“, „Трибюн“ — бяха публикували историята за „тайнственото убийство“. Луиза прочете на Маги написаното в „Роки Маунтин Нюз“ — особено потресаващ разказ, в който се казваше, че според икономката отвратителното престъпление е извършено от две жени. За беда на полицията заподозрените били с наметала и качулки. Икономката можела да даде само неясно описание.
Те прекосиха Бродуей и продължиха на запад към центъра на града. Тухлените къщи дадоха път на магазинчета и кантори и при приближаването им към Маркет Стрийт Маги изпитваше нарастващо желание да види отново скандалната улица с лоша репутация, на която бе прекарала голяма част от младостта си.
— Магдалена, наистина трябва да се връщаме вече! Госпожа Колби ще сервира вечерята и господин Скарбъроу ще се чуди къде сме.
— Да вървят по дяволите! За Питър Скарбъроу ще е добре да научи, че ние не сме постоянно на негово разположение. Я виж! Стигнахме до хлебарницата на стария Сандовал. Не ти ли се хапва вкусна кифличка?
— Нямаме пукната пара, Магдалена.
Маги се разсмя.
— Кога е могло да ме спре нещо такова? Освен това миналото лято Сандовал ми причини куп неприятности в кръчмата. Спомняш си, нали? Той ми дължи много повече от една кифличка!
— Магдалена!
Маги изобщо не чу предупреждението на Луиза. Дяволчето в душата й се бе отскубнало от каишката и сега се развихряше. Беше го потискала твърде дълго.
— Хайде! — Маги надникна през прозореца в хлебарницата. — Сандовал е в задната стаичка!
— Магдалена…
Маги влезе на пръсти в магазинчето и вдъхна миризмата на току-що изпечените вкуснотии. На двете стени бяха изложени тави с курабийки, кифлички и хлябове. За момент Маги се обърка — не знаеше какво да избере. Чуваше как Сандовал се движи тежко в задната стаичка.
— Ей сега идвам! — извика той.
— Магдалена, веднага излизай оттам — настоя Луиза.
Ще бъде кифличка, реши Маги. Пресегна се и грабна една в мига, в който ниският тантурест хлебар излезе от задната стаичка. Очите й се разшириха от мигновеното удоволствие, което изпита от страха. Хукна, доволно засмяна от успешната кражба.
— Ей, ти там — извика Сандовал. — Върни се!
С кифлата в ръка Маги се затича по улицата. Сандовал се спусна да я гони, пуфтейки като парен локомотив по нанагорнище. Маги спря за миг и му махна с ръка.
— Дължиш ми я, Сандовал!
— Маги Монтоя, скитнице такава! — Сандовал спря, за да си поеме дъх и размаха юмрук след нея. — Ако те видя в хлебарницата отново, ще ти…
Маги не чу докрай заплахите му. Хлебарят си бе отдъхнал и отново я подгони. С радостен подскок тя хукна напред. Преди. Сандовал да набере скорост, Маги сви по Ларимър Стрийт, където в този час почтените хора в Тейбър Блок приключваха работния ден, а хазартните капанчета по улицата започваха да се оживяват. Тя внезапно зави в уличката между два от най-шумните хазартни салона. Предполагаше, че Сандовал се е отказал от преследването. Но не беше зле да си намери укритие, каза си тя.
Маги се облегна на стената и отхапа от откраднатата кифличка. Дори мисълта, че трябва да се изправи пред вбесената Луиза и навярно пред още по-вбесения Питър Скарбъроу, не намаляваше удоволствието й.
Маги се готвеше да отхапе повторно от кифлата, когато шум от боричкане и сърдити гласове я накараха да се скрие отново в сянката. В уличката се появиха двама мъже.
— Ще те науча аз теб как се подреждат картите, мръсно копеле такова!
Шумът от удар е юмрук беше последван от стенание.
Маги се притисна плътно към стената, но сянката не беше достатъчна, за да я прикрие. Единият от мъжете се изправи, като остави осакатената си жертва да се валя в мръсотията.
— Я да видим кой е тук?
В здрача Маги не видя ясно лицето на мъжа, но разпозна гласа му. Беше Джак Морли.
Трета глава
Кристофър слезе от наетата карета и провери два пъти адреса на къщата пред себе си.
— Тва е, Ваше благородие!
— Да, това е. — Талбът плати на файтонджията, отвори портата с решетки и се отправи по пътеката към входната веранда. Позлатена дърворезба красеше стрехите, капаците на прозорците и прилежащата шестоъгълна кула, която започваше на нивото на градината и се извисяваше над покрива на къщата.