Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Те внезапно спряха, олюлявайки се в тромав завършек, сякаш едва сега разбираха, че са преминали границата на своите далечни до този момент отношения. Лицето на Луиза се изчерви от момичешки свян, а Питър се прокашля и отмести поглед от нея.
— Да — смотолеви той. — Ето така трябва да се… ъъ… танцува валс! Благодаря ви за демонстрацията, госпожо Гутиерез!
— Моля, господин Скарбъроу! За мен това беше удоволствие. Когато бях момиче в Ню Мексико, обичах да танцувам валс. Магдалена, ти наистина трябва да положиш усилия и, да научиш, валса! Този танц е прекрасен!
Маги неочаквано си представи, че танцува валс с Кристофър Талбът — ръката му я привлича към него и телата им леко се докосват, докато двамата се движат плавно и грациозно.
Тя сбърчи чело и прогони видението, но пристъпи на импровизирания дансинг с по-голямо желание от преди.
— Съгласна съм, Питър. Научете ме да танцувам валс!
Дните минаваха еднообразно. Маги се бореше с „Оливър Туист“ и „Памела“ и бързо напредваше с приключенските романи и книгите с поезия в библиотеката. Понасяше лекциите на Питър по етикет и порядъчност; рисуваше по малко с молив и бои — ненужни упражнения, които англичанинът смяташе за необходими в скоростното й обучение; отегчаваше се над бродерията, на която я учеше Луиза. Нейната приятелка и бивша работодателка притежаваше таланти, за които Маги дори не бе подозирала, но на любопитните й въпроси отговаряше само с препоръка да се съсредоточи върху урока. Понякога на Маги й се струваше, че Луиза е толкова ужасна, колкото самият Питър.
Мястото й в света вече не беше сигурно, а и самият свят не беше онзи, който познаваше — в него имаше невъобразимо много и различни места, населявани от странни хора с още по-странни идеи. Старите й представи за доброто и злото, за важното и ненужното се рушаха. Объркване прогони нейната самоувереност, а това не й се нравеше. Искаше й се Кристофър Талбът да се завърне и да направят необходимото, за да възвърне земята си и той да си отмъсти. След това тя щеше да бъде отново самата себе си.
Маги не можеше да каже кога точно планът на чужденците се наложи в съзнанието й като, нещо повече от възможност двете с Луиза да се скрият след смъртта на Арнолд Стоун, През изминалите месеци, докато се трудеше над уроците и слушаше съобщенията на Питър за делата на английския лорд в Санта Фе, семейството, за което й бяха разказали, земята в Ню Мексико и сегашният собственик, спечелил ранчото на комар, се превръщаха в реалност. Кристофър Талбът и усилията му да отмъсти за брат си станаха за нея нещо повече от извинение да се махне от Денвър.
Да, Кристофър Талбът. Беше го срещнала само веднъж, при това само за няколко часа, но той бе заел в мислите й много по-голямо място, отколкото заслужаваше. Като цяло Маги бе запомнила, че Кристофър Талбът е груб и високомерен, арогантен и общо взето — неприятен човек. По време на разговора им в хотел „Уиндзор“ в един момент се бе отнесъл към нея така, сякаш бе отрепка от улицата. Въпреки това понякога се усещаше, че мисли за непознатия мъж, която бе нахлул в живота й, променяйки го изцяло.
Дните минаваха и въпросителните се трупаха в мислите на Маги, а несигурността на промяната я ядеше отвътре, докато дойде моментът, в който тя вече не можеше да се удържи на едно място.
— Хайде да отидем на разходка — предложи тя на Луиза в една необичайно хубава мартенска привечер.
Луиза остави книгата си и погледна през прозореца. Слънцето бе залязло наполовина зад планината и обикновено свистящият мартенски вятър се бе укротил.
— Къде искаш да се разходим?
Маги повдигна рамене неопределено.
— Мисля, че и за двете ни ще бъде добре да подишаме чист въздух.
— Ти и без мен ще излезеш, нали така?
Маги се подсмихна.
— Е, може би поне ще те предпазя от някои неприятности.
Вечерта беше приятна и свежа. Дърветата по Четиринадесета улица бяха отрупани със зелените пъпки на новия живот и за пръв път от месеци насам замръзналите следи от коли започваха да се размразяват и да се превръщат в кал. Докато се разхождаха пред обширните градини и огромните тухлени къщи, Маги внезапно почувства носталгия по тесните улички и мръсните сгради на Маркет Стрийт.
— Хайде да отидем в „Лейди Лак“ и да видим дали Джон Трейвис не те мами — предложи тя на Луиза.
— Трейвис не ме мами. И навярно ръководи заведението.