Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Не точно. Той просто си мисли…
— Шибаната курва взе пари за нещо, дето не го… Оу! — Лакътят на Кристофър се заби в ребрата на Морли и сложи край на обяснението.
— Мерете приказките си, господин Морли, или ще бъда принуден да ви дам още един урок по добри обноски. — Той се обърна отново към Маги, която се взираше в него с широко разтворени очи. — Колко дължите на този човек?
— Нищо не му дължа! — По непонятна причина Маги не желаеше в никакъв случай лорд Кристофър Талбът да повярва, че е проститутка. — Той ми плати десет долара, за да му правя компания на масата, а не в гадното му легло.
Кристофър въздъхна.
— Десет долара? Това ли е всичко?
Той извади от палтото си пачка банкноти, прихванати с щипка, отдели няколко от тях и ги натъпка в джоба на Морли.
— Така въпросът е уреден.
— Не биваше да му давате парите! Той е гадна змия! — възнегодува Маги, но Кристофър не обърна внимание на нейното възражение.
— И така, господин Морли, вие получихте парите си. Ако се опитате отново да безпокоите госпожица Монтоя, уверявам ви, че това ще ви е за последен път. Разбрахме ли се?
Морли се вгледа в англичанина за момент, след това изсумтя:
— Тя не го заслужава.
— Задръжте мнението си за себе си. — Кристофър премести ледения си поглед върху Маги. — Що се отнася до вас, смятам, че щом се окажем на по-подходящо място, трябва да поговорим за някои неща.
— Както виждам, времето и трудът, които господин Скарбъроу посвети на вашето образование, са отишли почти напразно. — Кристофър крачеше напред-назад пред камината в салона с изражение, студено като мраморната полица над нея.
Маги седеше на стол с висока облегалка, от което изглеждаше още по-мъничка. Краката й висяха на сантиметри от персийския килим. С ръце, сключени на скута, и вперен напред поглед тя приличаше на дете, което е извикано пред директора на училището, за да бъде смъмрено. Но очите й блестяха предизвикателно. Кристофър не разбираше как е възможно малката грешница да не изпитва никакво желание за покаяние.
— Вината не беше моя!
— Отишли сте там, където нямате никаква работа, и не сте виновна? Откраднали сте от магазин и също не сте виновна, така ли?
— О, глупости! Това беше само на шега. Старият Сандовал не ме гонеше на сериозно.
— А защо, след като сте откраднали от магазина му?
— Той знае, че го заслужава. Не му понася уискито и неведнъж съм имала неприятности с него.
— Вие вече не сте кръчмарска танцьорка. Дамите не крадат от продавачите като улични хлапаци. А що се отнася до господин Морли…
— И този път вината не беше моя! Можете да попитате Луиза. Той ме беше наел да му правя компания, докато играе на карти. След това копелето се опита да…
Кристофър повдигна вежди в студено неодобрение. Маги завъртя очи.
— Е, Той е точно такъв! Скапаният мръсен пес се опита да…
— Мога да си представя — увери я Кристофър с леден глас.
Маги сбърчи чело войнствено. Умолителният поглед към нейната придружителка, която седеше на канапето, не и даде очакваната подкрепа. Луиза й отговори със строго порицаващ поглед.
— Талбът, не бъди толкова суров с момичето — намеси се Питър, който се бе облегнал на полицата над камината. — Не можеш да очакваш тази фурия да се превърне в котенце само за една нощ, нито дори за няколко месеца. Вината е отчасти моя. Държах я затворена вкъщи и очаквах да бъде доволна от това, че има подходящи за дама занимания.
— Известно ни е на какво е свикнала госпожица Монтоя — прекъсна го Кристофър.
— Тя е свикнала на по-активен живот — каза Питър любезно. — Дай й шанс и аз смятам, че резултатът ще те изненада приятно.
Кристофър вече бе изненадан от промяната, настъпила у девойката. Когато се прибраха в къщата, той видя, Маги на светло в салона и с изненада откри, че в резултат на добрите грижи грубата кожа на лицето й се е изгладила. Косата, която се спускаше по гърба й в гъсти къдрици, блестеше от чистота. Предизвикателните й очи бяха огромни и сияйни. Лицето й със своята широка уста, решителна брадичка и чипо носле може би не отговаряше на общоприетите стандарти за красота, но определено удивляваше с чистите аристократични черти. Маги Монтоя все още се държеше като кръчмарска танцьорка, но вече не изглеждаше такава.
— Питър, защо позволяваш на девойката да се облича като уличница? В този град няма ли магазини за прилични дрехи?
Мексиканското елече, което момичето носеше, беше твърде предизвикателно за представите на Кристофър. Гладката набрана пола едва стигаше до глезените. Декоративен корсет с дантели отпред, поставен над приличното на риза елече, повдигаше гърдите й и ги превръщаше в две високи закръглени сфери, които, макар да бяха надеждно прикрити, представляваха покана за мъжките очи.