Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Кристофър разтри с ръка челото си.
— Разбирам опасенията ти, Питър, но в случая не става въпрос само за семейната чест. Впрочем не е ли странно, че „чест“ много често е синоним на отмъщение? Финансовото състояние на моето семейство изисква тази драстична стъпка. Както ти е известно, кризата в земеделието ни удари лошо.
— Ами госпожица Монтоя?
— Госпожица Монтоя е улична котка, която вече е опитала вкуса на сметаната. Тя никога няма да се върне в кръчмата или да върши каквато и да било мръсна работа, с която е била принудена да изкарва прехраната си преди. Считам, че не е нужно да се тревожиш за нея. — Той погледна към стълбите. — Говорим за малката Маги, но къде всъщност е това девойче сега?
— Най-вероятно в стаята си или разговаря някъде с госпожа Гутиерез. — Изражението на Питър се смекчи. — Между другото госпожа Гутиерез се оказа неизмеримо ценна. Надявам се, че ще намериш начин да я възнаградиш за това.
— Аз се грижа за хората, които ми служат. Би трябвало да знаеш добре това, Питър.
— Просто реших да ти напомня — усмихна се Питър.
Той позвъни за икономката, която се появи така бързо, сякаш бе стояла през цялото време зад вратата:
— Госпожо Колби, бихте ли довели госпожица Монтоя, моля. Кажете й, че лорд Кристофър се е завърнал и желае да разговаря с нея.
— Госпожицата я няма, господине. С госпожа Гутиерез излязоха на разходка преди време.
Питър беше озадачен.
— Преди колко време излязоха, госпожо Колби?
Жената вдигна рамене.
— Преди час. Може да е и повече. Госпожа Гутиерез рече, че ще си дойдат за вечерята. Аз вече съм я сервирала, Ваша милост.
Питър въздъхна, след като икономката затвори вратата зад себе си.
— Бих искал дамите да ми бяха съобщили, че излизат… Впрочем сигурен съм, че нищо лошо не им се е случило. Колкото и грубиянски да е този град, тук дори най-невъзпитаните елементи се отнасят с уважение към добродетелната жена.
— Това може да е вярно за добродетелните жени. — Кристофър излезе с бързи крачки в коридора и грабна палтото и шапката си. Имаше лошо предчувствие. — Онова, което забравяш, приятелю, е, че жената, за която говорим, едва ли би могла да се нарече добродетелна.
— Здрасти, Джак. — Маги се стараеше да не гледа тялото в калта.
— Маги! Малката танцьорка Маги! Мислих, че си офейкала от града, без да ми дадеш парите. Къде беше, малката?
Маги смело го погледна в очите.
— Това не е твоя работа. Ще получиш парите си, когато мога да ти ги върна.
— Не съм сигурен, че твоето държане ми харесва, малка Маги.
Обичайното вечерно оживление по главната улица се чуваше само на някакви изкусително близки двайсетина метра. Ако Маги успееше да изтича достатъчно бързо…
— Чуваш ли ме, Маги? Казах, че не ми харесва твоето коравосърдечно държане.
Той се приближи до нея и блокира и най-малката възможност тя да избяга. Маги долови миризма на алкохол. Джак не залиташе, но походката му беше достатъчно несигурна, за да й стане ясно, че е пил. Това беше лошо.
Маги се притисна към стената.
— Само смей да ме удариш, Джак, и никога няма да видиш проклетите си пари!
— Няма да ти направя нищо, Маги, момичето ми. Просто си помислих, че ако ти е трудно да намериш парите, можеш да ми ги върнеш в натура. Аз съм разбран човек в края на краищата. Можем да се споразумеем. Ще ми предоставиш онова, за което ти бях платил, и сметките ни ще са приключени.
— Никога не съм обещавала да спя с теб, простако.
— Щом едно момиче се съгласи да ми прави компания на игралната маса, това се подразбира.
— Не и от мен! Познаваш ме много добре и ти е известно, че не се продавам за леглото. А ако го правех, щях да вземам много повече пари от твоите скапани десет долара! Най-вече ако се продавам на теб.
— Не ме вбесявай, Маги. — Той кимна към човека, който лежеше на земята. — Този ме ядоса и виж какво му се случи!
— Разкарай се, копеле такова, или ще се разкрещя така, че ще съжаляваш.
— А дали ще те чуе някой, на когото му пука за теб?
Тя изпищя. Морли подскочи, изненадан, че действително го е направила. Удари я силно, а след това затисна с ръка устата й, преди Маги да успее да му се изплъзне. Заля я воня на алкохол. Свободната му ръка намери едната й гърда и я стисна. Тя впи ожесточено зъби в мръсната длан, която покриваше устата й.
— Мамка ти! — Той се олюля назад. — Малка кучка! Да пукна, ако не те накарам да съжаляваш за това! Ще те чукам до кръв, момиче! А като свърша с теб, ножът ми така ще разкраси лицето ти, че никой мъж няма да те погледне.