Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Морли успя ловко да избегне коляното й, което се насочи към слабините му. Прикова раменете й към стената и притисна устата й със своята. Маги почувства, че се задушава от вкисналата миризма на алкохол и цигари, която нахлу в устата й. Продължаваше безуспешно да блъска Джак и да го рита. Тъй като това не даде резултати, тя впи нокти в лицето му. Пред очите й заплуваха кръгове и светът започна да се върти…
— Къде ли е отишла малката хитруша? — тревожеше се Кристофър на глас. Вечерните сенки се смесваха с нощта й електрическите лампи по Ларимър Стрийт осветяваха калните улици, затворените магазини и игралните домове, които току-що започваха да се оживяват. Но никъде не се виждаше нито дребна женска фигурка с буйни къдрави коси, нито вбесен хлебар. — Щом я открием, кълна се, че…
Женски писък процепи въздуха и секна, сякаш отрязан с остър нож.
— Насам! — Кристофър се затича към мястото, откъдето идваше викът. Като заобиколи един конен трамвай и успя да се изплъзне от колелата на една карета, той се втурна към тъмната уличка. Предпазливо спря в началото й. Задъхан, Питър застана до него.
Тук модерните електрически лампи не нарушаваха тъмнината. Отначало Кристофър не виждаше нищо. След това се появиха тъмни сенки, които очертаха едно кълбо от мятащи се тела. Нещо подсказа на Кристофър, че това е Маги. Внезапна ярост накара кръвта му да кипне.
— Стой тук! — нареди той на Питър.
С удоволствие Кристофър се спусна по уличката. Гневът разпалваше; силите му. Той сграбчи горното тяло от кълбото и го откъсна от жертвата му. Преди да успее да свали мерзавеца с удар, той се изтръгна от ръцете му и изрева като бик. С крайчеца на окото си Кристофър видя как Маги се свлече по стената и тупна по дупе в калта. Тя плюеше и ожесточено търкаше с ръка устата си.
— Ти за какъв се мислиш бе? — изръмжа мъжът. — Досега никой не е посмял да удари Джак Морли!
— Ако си й сторил нещо, мерзавецо, ще направя много повече от това да те ударя.
Морли изпсува й извади нож. Кристофър беше по-бърз от него. Ръката му се стрелна като змия и сграбчи китката на Морли. Двамата се сборичкаха. Морли отвори уста в безмълвен вик на болка, защото Кристофър стисна силно ръката му. Костите на китката му не издържаха и дланта му се разтвори. Ножът падна в калта.
— Добре, добре — задъхано рече Морли. — Ти победи. Достатъчно…
Кристофър с презрение изправи Морли на крака.
— Глупак! — С мълниеносно движение на ръката, Морли се опита да го удари в корема.
Кристофър се сви на две, но болката бързо потъна в огнената пелена на гнева му. Успя да се съвземе навреме и нанесе къс лакътен удар тю челюстта на противника си.
Морли се олюля срещу стената на сантиметри от Маги, която се изправи на крака и се присъедини към боричкането, като ритна нападателя си в прасеца.
— Ти, гадно слузесто влечуго! — Юмрукът й нанесе доволно силен и шумен удар в корема му. — Змия! Подлец! Ще биеш жени значи, пес такъв!
Една силна ръка хвана нейната в момента, в който се засилваше да нанесе следващия удар.
— Достатъчно, Маги!
Маги ръмжеше, докато Кристофър я дърпаше от жертвата й. Изви се гневно към него и замръзна на място.
— Вие! — Тя зяпна от изненада.
— Да. Аз съм — отвърна той и кимна към Морли. — Това хлебарят ли е?
— Какво? Как нау…?
— Срещнахме госпожа Гутиерез, която идваше към къщи.
Тя ни каза, че сте откраднали някакви банички и хлебарят хукнал след вас.
— Сандовал ли? О, не, той изостана. Този е Джак Морли.
— А онзи на земята кой е?
— Ами един, дето Джак го наби.
— Чудесни приятели имате, Маги.
Морли се опираше на стената със заплашителен поглед. Направи неуверен опит да се спусне към главната улица, но Кристофър се пресегна и отново го блъсна на стената.
— Стойте там, ако обичате.
В този миг от тъмнината излезе Питър Скарбъроу.
— Чудесно изпълнение, момчето ми! Винаги съм си мислил, че годините в армията ще се окажат от полза за нещо, въпреки мнението на лейди Торингтън.
— Защо не му помогнахте? — попита Маги.
— Драга моя, двама срещу един не е спортсменско. Никога не съм се съмнявал, че лорд Кристофър може да се справи сам с един негодник. — Презрително изгледа Морли. — Какво разочарование! А аз вярвах, че дори най-големите простаци без обноски в този град се отнасят с уважение към неприкосновеността на добродетелните жени!
— Той си въобразява, че аз му дължа десет долара, копе… — обясни Маги.
Острият поглед на Кристофър беше достатъчен, за да я накара да млъкне.
— Дължите ли му тези пари? — попита Кристофър студено.