Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Не можем ли да правим нещо друго?
— Както желаете. — Питър съсредоточи отново вниманието си върху своята ученичка. — Четете отлично, Магдалена. Горд съм, че речникът и произношението ви се подобриха толкова много. Сега бихме могли да продължим нашата дискусия за ценностите и правилата на поведение.
Маги завъртя очи.
— Защо всички дяволски правила на поведение се отнасят до жените, а не до мъжете?
— Моля ви, престанете да употребявате тази дума, Магдалена. Крайно неподходяща е.
— Коя дума? — Очите й блестяха закачливо.
— Много добре знаете коя! — Питър се опитваше да бъде строг. Хитрушата си имаше начин да го накара да й се усмихне, но за нейно добро той не биваше да поощрява грубиянските й наклонности, като показва, че му е забавно. — Що се отнася до въпроса ви — както мъжете, така и жените трябва да съблюдават определени правила на поведение, но тъй като вторите са много по-уязвими и деликатни създания и са отговорни за раждането и възпитанието на следващото поколение, тяхното държане трябва да е за пример.
— Жените не са по-деликатни от мъжете — възрази Маги. — Истината е, че според мен ние се грижим много по-добре за себе си.
— Естествено е вие да сте в такава заблуда. Имали сте труден живот и ви се е налагало да имате способности, неприсъщи за жената. Но в едно добро общество мъжете защитават жените. Те нямат грижа за неща като пари, собственост и политика и могат да съсредоточат усилията си върху достойната цел да възпитават децата си и да създават домашен уют за съпрузите си.
Луиза вдигна поглед от четивото си. Върху обикновено строгите й устни се появи лека усмивка.
— Жените въздигат морално обществото — продължи Питър самоуверено. — Те правят света по-нежен, по-чист, по-невинен, като изграждат своята добродетелност, чистота и невинност. Жената в обществото е слаба. Тя не се самоизтъква и не се натрапва по въпроси, по които не е компетентна. Тя следва съветите на своя баща, съпруг, брат или друг мъж — наставник. Жената пази поведение и по този начин съхранява високите стандарти на нашата цивилизация за своето поколение, както и за онова, което ще дойде след него.
— Ама наистина ли? — Маги вдигна вежди в закачливо недоверие. Питър усещаше как смехът бълбука под фалшивата й сериозност и се показва на повърхността в танцуващите светлинки в очите й. Здраво стиснатите устни не позволяваха на непочтителния смях да се изплъзне от устата й.
— Наистина, Магдалена! Светът изглежда така, освен в онези ниски слоеве на обществото, където сте имали злощастието да бъдете захвърлена. Но тъй като сега вие явно нямате настроение за сериозен разговор, бихме могли да преминем към урока по танци.
Маги разцъфтя.
— Вие искате да се научите да танцувате?!
Питър усети как търпението му се изчерпва.
— Не аз, вие трябва да се научите да танцувате.
— Аз знам да танцувам!
— Не става въпрос за танците по кръчмите. Вие трябва да научите общоприетите танци, които дамите и господата изпълняват, когато се събират на обществени места.
— Испанският танц също е общоприет!
— Сега ще ви покажа! — Той я отведе в слънчевата стая с излъскан дъбов под. След като премести мебелите до стената, внимателно взе дясната й ръка в своята лява и постави другата си ръка на кръста й. — Пристъпвайте и бройте: едно, две, три, назад, встрани, а сега заедно! — Тананикайки фалшиво валсова мелодия, той я поведе непохватно.
Маги полагаше усилия да хване ритъма. Той беше болезнено различен от онзи, в който искаше да се движи тялото й. Танцът беше тромав и скучен — съвършено подходящ за скованите англичани с техните превзети представи за добродетелността и благоприличието.
Кракът й стъпи точно върху неговия. Питър изтърпя това стоически.
— Извинете — измънка тя.
— Няма нищо… Не забравяйте да броите! Едно, две, три… ох!
— Извинете…
Гласът на Луиза наруши танца.
— Магдалена, да не си решила да осакатиш бедния господин Скарбъроу? Не мога да повярвам, че ти, която така грациозно танцуваш фламенко, можеш да си толкова тромава!
Това не е танц, а погребален марш!
— Валсът е красив танц, скъпа. Може би господин Скарбъроу ще се съгласи двамата да ти го покажем? — Луиза дойде на тяхната импровизирана танцувална площадка и подаде ръка на англичанина.
— Много сте любезна, госпожо.
Лицето на Питър стана аленочервено, отбеляза Маги с интерес. Тя се отпусна на един от столовете до стената и започна да ги наблюдава.
Този път акомпанираше гласът на Луиза.
— Ах, Щраус…
Питър и Луиза се понесоха в танц, който нямаше нищо общо с тромавото препъване на Маги. Отдадени на ритъма, те се движеха като едно същество. Телата им бяха толкова близо едно до друго, че гърдите й докосваха ризата му. Гласът на Луиза се извиси в страстен контраалт, който пулсираше от жизненост, и бръчиците около очите на англичанина засияха във възторжена усмивка.