Наследницата на Монтоя

Тя беше изпълнена със съмнения.

— Ако Харли трябва да ми върне земята то как тогава ще я даде на вас? Тя ще бъде моя!

Сега Кристофър трябваше да действа много внимателно. Сякаш обикаляше на пръсти около диво животно, което не желаеше да подплаши.

— Не е необходимо да подчертавам, че няма да се задоволя единствено да видя как Харли губи земята.

— Ако това ви задоволява, навярно сте по-глупав, отколкото изглеждате.

Кристофър повдигна вежди.

— Предполагам, ще имате възможност да разберете, че не съм глупак, госпожице Монтоя. Освен това се грижа добре за хората, които ми служат.

Устата й се изкриви в скептична усмивка.

— А как точно искате да ви служа аз?

— Искам да се научите да се държите като дама, която да мога да представя убедително за наследница на знатна испанска фамилия. След това искам да влезете във владение на земята и да изхвърлите Харли от нея.

— И после?

Макар и с неохота, Кристофър трябваше да признае, че Маги умее да говори. Беше развлечена, груба, необразована и горда, но умееше да говори.

Подробностите можем да обсъдим по-късно — отвърна той.

— Както и сега.

— Да видим първо как ще напредвате, Маги. Утре заминавам, за да представя тези документи в канцеларията на губернаторския инспектор в Санта Фе. Вие ще останете тук с господин Скарбъроу и за няколко месеца ще научите онова, което други дами усвояват в продължение на години. Това ще ангажира времето ви, предполагам.

Тя не знаеше как да постъпи. Кристофър видя за пръв път страх в очите й.

— Тук ли трябва да стоя?

— Господин Скарбъроу ще наеме къща. — За най-голяма изненада на Кристофър, тя не желаеше да се завърне в кръчмата. Той реши да изиграе големия си коз и да заложи на нейното сътрудничество. — Отсега нататък — продължи изкусително — вие можете да бъдете знатна дама. Никой няма да знае, че сте били танцьорка. Щом станете наследничката Магдалена Монтоя, Маги Монтоя, която е обикаляла по задните улички на Денвър, ще изчезне завинаги.

Тя присви замислено очи и заяви:

— Ще ми е необходима придружителка!

— Това може да се уреди, предполагам. — Кристофър не показа изненадата си.

— Луиза Гутиерез! — Тя произнесе името като човек, който казва последната си дума в пазарлъка.

— А коя е тази Луиза Гутиерез?

— Една моя приятелка.

— Драга моя — намеси се Питър, — не бих казал, че една кръчмарска танцьорка е подходяща придружителка за вас, макар да съм напълно съгласен, че е съвсем редно да имате по-възрастна жена за компаньонка.

— Луиза не е танцьорка. Не е и проститутка, ако това мислите. Тя е вдовица, много възрастна и почтена!

Кристофър забеляза хитрата извивка на устните й. Малката беше комарджийка, която знаеше много добре кога държи печелившата карта. Той пък беше мъж, който знаеше кога да не се забърква в подробности.