Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Чудесно! Ще ми кажете ли къде мога да открия това съкровище?
— Вие вече се запознахте с нея. Тя е съдържателката на „Лейди Лак“. Кажете й, че трябва да я видя и тя ще дойде.
— Ще изпратя госпожата тук, ако пожелае — съгласи се той. — Така няма да се страхуваме за вашата добродетел, нали, Маги?
Кристофър взе палтото и шапката си от поставката до вратата.
Питър, приятелю, оставям госпожица Монтоя изцяло на твоите грижи, докато се завърна от Санта Фе. Постарай се да направиш от нея човек, който да не превърне живота ми в ад… Обещаваш, нали?
Той затвори вратата след себе си и се спаси от опасните стрели в очите и. Ще е истинско удоволствие да укротява тази опърничава жена, помисли си графът със задоволство.
— Огънят в камината на библиотеката беше почти ненужен в топлия мартенски ден. Но Питър настояваше той да гори. Англичаните бяха особени в много отношения, установи Маги преди няколко седмици. Една от особеностите им беше, че много обичат огньовете и камините. Навярно Англия беше много студена страна. И много суета.
Суетност. Суетен. Маги беше научила тази дума предишния ден. Харесваше й как звучи и сигурно много добре прилягаше на страната, за която Питър й разказваше, че била пълна със замъци и големи претенциозни имения. Според Маги къщата, която наеха на Четиринадесета улица, беше много голяма, но Питър я наричаше къщурка. Бе я напълнил с цяла армия от прислужници, но се оплакваше, че нямало „приличен домашен персонал“. Какво искаше той, за бога? Имаха на разположение готвачка, градинар, кочияш за луксозната карета, която стоеше под, специалния навес, коняр, кухненска помощница, жена, която чистеше първия етаж, още една за втория, както и жена, чиято задача беше да следи дали всички изпълняват задълженията си както трябва. В допълнение към тях Питър се бе опитал да наеме камериерка, която да помага на Магия Луиза при обличането и да им прави прически, но и двете бързо се бяха противопоставили на тази идея.
— Магдалена, вие де внимавате!
— Какво? — Маги премигна и откъсна поглед от прозореца. Питър въздъхна и леко я смъмри:
— Четенето ви се подобри значително, но по отношение на дисциплината и вниманието ви има още много да се желае. И така, да продължим ли с декламация?
Маги направи гримаса. Обичате да чете, макар че все още трябваше да отгатва значението на някои от думите. Четенето я въведе в един свят, за който тя изобщо не знаеше, че съществува. Но „Оливър Туист“ беше безнадеждна битка, убийствено тъпо четиво, съвсем различно от вълнуващите томчета в библиотеката на къщата, която бяха наели. Маги беше изчела „Том Сойер“ и „Бен Хури“ на един дъх. Удиви я фактът, че авторът на втората книга, Лю Уолис, е бил губернатор на Ню Мексико. Съвсем наскоро бе приключила „Женичките“ и някои разкази на Брет Харт, от които най-много й бе харесал „Късметът на скитащия лагер“. Тези истории бяха много по-забавни от сухите английски произведения, които Питър я караше да чете.
— Можете да започнете от началото на пета глава.
Питър слушаше отегченото четене на Маги, поправяше произношението й от, време на време и й помагаше за думите, които не знаеше. Беше удивен колко умно, но трудно е това момиче. Маги прогони всички наети учители. Първият си отиде, след като тя използва речника, който той й преподаваше, за да скалъпи изключително обидно описание на неговия интелект. Беше наранила най-жестоко втория преподавател, след като той й бе направил неприлично предложение. Питър не оправдаваше неговото недостойно поведение, но, от друга страна, не можеше да приеме, че дамата трябва да поеме случая в собствените си ръце — при това по доста невъздържан начин, — вместо да помоли за мъжка намеса, както редно.
След инцидента, Маги не желаеше никакви други учители. Наложи се Питър да изпълнява ролята на настойник, медицинска сестра, учител, а в някои случаи — дори на тъмничар. Опитът му на пледиращ адвокат, както и някогашното му хоби да търси приключения не бяха го подготвили за тези задачи. Беше истински благодарен, че момичето доведе госпожа Гутиерез, защото „придружителката“ в някои случаи беше единственият човек, който имаше достатъчно влияние, за да контролира малката хитруша.
Той плъзна, поглед към Луиза, която четеше върху перваза на прозореца. Усмивка смекчи чертите му; когато си припомни как Маги бе описала своята компаньонка в началото. Много възрастна и почтена. Луиза беше много по-почтена, отколкото можеше да се очаква от притежателка на кръчма, но Питър не би казал, че е възрастна. Маги свърши параграфа и спря да чете.