Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
О, Боже. Утре е денят на Свети Валентин. Защо? Защо? Защо целият свят се е юрнал да кара незамесените в романтични връзки да се чувстват нелепо, след като на всички много добре им е известно, че любовта, така или иначе, е празна работа и от нея нищо не излиза. Вижте кралското семейство. Вижте мама и татко.
Денят на Свети Валентин и без това е една комерсиална измишльотина и цинично начинание. Крайно ми е безразличен.
14 февруари, вторник
57 кг, алкохолни единици 2 (почерпих се за романтичния ден на влюбените, сам-самичка, ха!), цигари 12, калории 1545.
8 ч. сутринта. Ууу, гот! Свети Валентин. Интересно, минал ли е пощаджията? Може да имам картичка от Даниел. Или от таен обожател. Или цветя, или кутия шоколадови бонбони с формата на сърце. Да си призная, доста съм възбудена.
Мимолетен изблик на дива радост при откриването на букет от рози в коридора. Даниел! Юрвам се и ликуващо го вдигам в мига, в който се отваря вратата на апартамента под мен и на прага се появява Ванеса.
— Ууу, много са хубави — рече тя завистливо. — От кого са?
— Не знам — казах игриво, докато свеждах поглед към придружителната картичка. — А! — дръпна ми се усмивката. — За теб са.
— Това пък е за теб — окуражително ми каза Ванеса и ми подаде неплатена сметка, пусната по погрешка в нейната кутия.
Реших на път за работа да пия капучино с шоколадови кроасани, за да си оправя настроението. Пука ми за килограмите! Какъв смисъл да пазя талия, като никой не ме обича и не го е еня за мен!
По пътя за метрото от пръв поглед можех да позная кой е получил картичка-валентинка и кой не. Всеки се оглеждаше и се опитваше да улови погледа на другия, при което или се подхилкваше високомерно, или извръщаше очи, за да прикрие чувствата си.
Добрах се до офиса, за да намеря Пърпетуа с букет колкото овца върху бюрото й.
— А, Бриджет — ревна тя, за да не би някой да не чуе. — Колко букета получи?
Пльохнах на стола си, просъсквайки: „Млъкни ма!“ с ъгъла на устата, като унизен пубертет.
— Кажи де, колко?
Имах чувството, че ще докопа ухото ми и ще започне да го извива, или нещо подобно.
— Цялата тая дандания е нелепа и безсмислена. Комерсиална експлоатация и нищо повече!
— Знаех си, че нищо не си получила — грачеше Пърпетуа. Чак тогава забелязах, че Даниел ни слуша от другия край на стаята и се превива от смях.
15 февруари, сряда
Неочаквана изненада. Тъкмо излизах от къщи за работа, когато забелязах върху масата в коридора на по-долния етаж розов плик — явно закъсняла валентинка, надписана „За тъмнокосата красавица“. За миг засиях, въобразявайки си, че е за мен и дори се видях като смугъл, таен обект на мъжкото желание по улиците. После си припомних проклетата Ванеса и елегантно подстриганата й черна коса.
9 ч. вечерта. Тъкмо се прибрах, а картичката още си беше там.
10 ч. Още е там.
11 ч. Невероятно. Валентинката е все така върху масата. Явно Ванеса не се е прибрала.
16 февруари, четвъртък
56,5 кг (отслабване чрез тичане по стълбите), алкохолни единици 0 (отлично), цигари 5 (отлично), калории 2452 (не мн. д.), слизания до долния етаж да проверя дали пликът с валентинката е още там 18 (лошо за психологическото здраве, но добре за линията)
Картичката е още там! Явно това е нещо като изяждането на последния бонбон или последното парче торта. И двете сме прекалено възпитани, за да я вземем.
17 февруари, петък
56,5 кг, алкохолни единици 1 (мн. д.), цигари 2 (мн.д.), калории 3241 (лошо, но ги изгорих по стълбите), проверки на картичката 12 (маниакално).
9 ч. сутринта. Картичката е още там.
9 ч. вечерта. Още е там.
9,30 вечерта. Още е там. Повече не издържам. Ванеса явно си беше у дома, тъй като от апартамента й миришеше на готвено, така че почуках.
— Мисля, че е за теб — казах аз и й протегнах валентинката, щом тя отвори вратата.
— Аз пък мислех, че е за теб — отвърна Ванеса.