Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Споделих й право в очите тези си проникновения. Тя отрече. Дори ми излезе с някаква фантасмагория за това как „Джулиан“ я блъснал без да иска в магазина на „Маркс и Спенсър“ до Мраморната арка, при което тя изтървала току-що закупената френска чиния върху крака си, а той, в знак на извинение, я завел на кафе в съседния магазин „Селфриджис“, при което се зародила здрава платоническа дружба, основана единствено на магазинни кафенета.
Защо хората си мислят, когато зарязват партньорите си, понеже имат връзка с друг, че е за предпочитане да се правят, че няма друг? Да не би да смятат, че за партньора ще е по-малко мъчително, ако си мисли, че другият просто си е тръгнал, защото не го е понасял повече, и чак след две седмици е имал късмета да срещне някой висок Омар Шариф с мъжка чантичка, докато бившият партньор си прекарва вечерите, избухвайки в плач при вида на чашата, в която са си държали четките за зъби? Също като онези хора, които измислят лъжи за оправдание, за да не кажат истината дори когато истината е за предпочитане пред лъжата.
Веднъж чух моя приятел Саймън да отлага среща с момиче, по което страшно си падаше, защото имаше гнойна пъпка отдясно на носа и защото му се наложи да отиде на работа с нелепо сако от края на 70-те, предполагайки, че ще вземе нормалното си сако от химическо по време на обедната почивка, ама то не било готово.
Затова реши да каже на момичето, че няма да може да се видят, защото сестра му най-неочаквано му дошла на гости и трябвало да я забавлява, добавяйки най-безумно, че се налага да изгледа служебно няколко видеофилма, преди да отиде на работа сутринта, при което момичето му напомни, че вече й бил казал, че няма братя и сестри, и му предложи да отиде да изгледа филмчетата при нея, докато тя приготвя вечеря. Така или иначе, филмчета за гледане нямаше и той трябваше да оплете още по-сложна мрежа от лъжи. Случката приключи с това, че момичето, убедено, че той се среща с друга, след като това бе едва втората им среща, му каза повече да не й се обажда, а Саймън прекара вечерта в самотно пиене с пъпка на носа и сако от 70-те години.
Опитах се да обясня на мама, че не казва истината, но тя така преливаше от похот, че нямаше реална представа за нищо.
— Станала си крайно цинична и подозрителна, скъпа — обвини ме тя. — Хулио — ха-ха-ха-ха — е само приятел. Имам нужда от лично пространство.
Така че в крайна сметка, за да не й счупи хатъра, татко се мести в покоите на починалата баба на Алкънбери в долната част на тяхната градина.
21 февруари, вторник
Мн. уморена. Татко взе да ми звъни по няколко пъти на нощ просто да си поговорим.
22 февруари, сряда
57 кг, алкохолни единици 2, цигари 19, мастни единици 8 (ама че гадно понятие — никога преди не съм се сблъсквала с реалността на маста, цвърчаща под кожата на дупето и бедрата. От утре се връщам към броенето на калориите).
Том се оказа съвършено прав. Толкова ми е пламнала главата от мама и татко и толкова съм капнала от отчаяните телефонни обаждания на баща ми, че почти не забелязвах Даниел. Чудотворният резултат е, че той се е лепнал за мен. Днес обаче се направих на неповторим задник. Влязох в асансьора, за да ида да си купя сандвич, и попаднах вътре на Даниел и Саймън от „Маркетинг“. Разговаряха за футболисти, арестувани за продажба на мачове.
— Чу ли за тази история, Бриджет? — попита Даниел.
— Ами да — излъгах аз, чудейки се какво да кажа. — Голяма работа. Нали има закон за свободната търговия? Не виждам за какво е цялата тая шумотевица.
Саймън ме изгледа, сякаш са ми поникнали рога, а Даниел ме съзерцава недоумяващо няколко мига, след което избухна в смях. Смя се и се смя, докато двамата със Саймън си слязоха на етажа, след което се обърна и ми каза през рамо, докато вратите на асансьора се затваряха:
— Ожени се за мен.
Хммм.
23 февруари, четвъртък
56,5 кг (ех, да мога да задържа под 57 кг, а не да изплувам и потъвам нагоре-надолу като удавница, давеща се в тлъстини), алкохолни единици 2, цигари 17 (предлегловни притеснения — напълно разбираемо), калории 775 (последен опит да сляза до 55 кг преди утрешния ден).
8 ч. вечерта. По дяволите. Компютърните съобщения някак си се самонажежиха до трескавост. В 6 ч. си надянах решително палтото и си тръгнах, едва ли не за да се сблъскам с Даниел, който се качи в същия асансьор на по-долния етаж. И ето ни само двама, той и аз, насред мощно електрическо поле, притегляни неудържимо като два магнита. Внезапно асансьорът спря и ние се разделихме, задъхани, тъкмо когато Саймън от „Маркетинг“ влезе с отвратително грозен шлифер, увит около дебелото му туловище.