Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
9,15 ч. вечерта. Ей сега звънях три пъти подред на мама и татко, като всеки път оставях телефонът да звъни по двайсет пъти. Най-накрая мама се обади, звучеше много странно и ми заяви, че сега не може да говори, но ще ми звънне през уикенда.
11 февруари, събота
57 кг, алкохолни единици 4, цигари 18, калории 1467 (но изгорени чрез пазаруване).
Прибрах се от пазар и заварих на телефонния секретар съобщение от татко, че моли да се срещнем в неделя и да обядваме заедно. Обля ме гореща и студена вълна. Татко не идва току-така в Лондон, само да обядва с мен по неделите. Той поглъща говеждо печено или сьомга с пресни картофи у дома, при мама.
— Не ми се обаждай — продължаваше съобщението. — Ще се видим утре.
Какво става? Прескочих до ъгъла, защото притрепервах за цигарка. Върнах се и заварих съобщение от мама. Май и тя се кани да обядва с мен утре. Щяла да донесе парче сьомга и ще е тук в един.
Звъннах пак на Джейми и този път получих двайсет секунди Брус Спрингстийн [Прочут американски рокпевец, композитор и китарист (роден 1949 г.), чиято най-известна песен се нарича „Роден съм да бягам“. — Б. пр.], последван от ръмженето на Джейми: „Скъпа, роден съм да бягам... от телефонния секретар“.
Неделя, 12 февруари
57 кг, алкохолни единици 5, цигари 23 (нищо чудно), калории 1647.
11 ч. сутринта. А, не, не могат да ми се натресат и двамата едновременно. Може би цялата история с обяда е просто дебелашка шега от страна на родителите ми, породена от прекаляване със сапунени опери и комедийни сериали. Току-виж, майка ми се появила с жив кефал, теглен на въженце и пляскащ с опашка, за да обяви, че зарязва татко заради него. Или пък баща ми ще се провеси с главата надолу от горния прозорец, облечен в някаква национална носия, ще скочи със замах в стаята и ще започне да налага мама по главата с овчи пикочен мехур, или ще падне по лице от гардероба с пластмасов нож, забит в гърба. Само чаша водка с малко доматен сок може да намести нещата. В края на краищата почти е обяд.
12,05 през нощта. Мама се обади. „Нека тогава той да дойде — каза. — Нека пак се наложи, както винаги, дявол да го вземе. (Мама по принцип не ругае, а използва какви ли не евфемизми.) И сама ще ми е добре. Ще почистя къщата като шибаната Джърмейн Гриър. [Австралийска писателка и видна феминистка (родена 1939 г.), автор на «Женски евнух», «Секс и съдба», «Пълноценна жена». — Б. пр.]“ (Господи, възможно ли е, въобразимо ли е да е била пияна? Мама пие само от време на време в неделя вечер по чашка сладко шери, откак през 1952 г. се напила от чаша ябълково вино на двайсет и първия рожден ден на Мейвис Ендърби и не пропуска често-често да напомня този факт: „Няма нищо по-грозно от пияна жена, миличка.“)
— Мамо, недей. Не може ли да обсъдим всичко по време на обяда? — попитах аз, сякаш това беше „Безсъници в Сиатъл“ и обядът ще свърши с мама и татко, хванати за ръце, докато аз намигам сладуресто в камерата със светеща раница на гърба.
— Ти само почакай — зловещо издума тя. — Ще разбереш какви са мъжете.
— Ама аз вече...
— Трябва да затварям, съкровище — прекъсна ме тя. — Ще изляза и ще легна с мъж!
В два часа на вратата позвъни татко с грижливо сгънат неделен вестник в ръка. Докато се настаняваше на канапето, лицето му се сгърчи и сълзи се застичаха обилно по бузите му.
— Откак ходи в Албуфейра с Уна Алкънбери и Одри Коулс е все такава — хлипаше той, опитвайки се да обърше буза с юмрук. — Щом се върна, взе да твърди, че трябва да й се плаща за домакинската работа и че си е прахосала живота като наша робиня. (Наша робиня? Знаех си аз, че съм виновна за всичко. Ако бях по-свестен човек, мама нямаше да спре да обича татко.) Иска за известно време да се изнеса от къщи и... и... — Той кротко се затресе в хлипове.
— И какво, татко?
— Каза, че според мен клиторът бил вид нощна пеперуда.
13 февруари, понеделник
57,5 кг, алкохолни единици 5, цигари 0 (духовното обогатяване премахва нуждата от пушенето — решителен пробив), калории 2845.
Макар да съм сломена от злочестието на родителите ми, трябва да призная и паралелното безсрамно чувство на самодоволство от новата ми роля на техен грижовник и — нищо, че сама го казвам — мъдър съветник. Толкова отдавна не съм правила нищо в ползу някому другиму, че усещането е съвършено новаторско и опияняващо. Ето какво ми е липсвало в живота. Фантазирам си как ставам самарянка или учителка в неделно библейско училище, варя супа за бездомните (или, както предложи моят приятел Том, приготвям им сладурести мини брушети [Брушета е открит италиански сандвич от препечен хляб с домати, маслини, зехтин и пр. — Б. пр.] със сос песто [Сос за макаронени изделия от стрити заедно босилек, ядки, чесън, зехтин и пармезанско сирене. — Б. пр.]), или дори записвам да следвам медицина. Ако тръгна с някой лекар ще е още по-добре, тъй като ще бъда преизпълнена както сексуално, така и духовно. Взех дори да се замислям дали да не дам обява в колоните за самотни сърца на големите медицински списания. Ще му служа като телефонистка, ще отпъждам пациентите, искащи да му се натресат през нощта, ще му приготвям малки суфлета със козе сирене, а като стана на шейсет, ще почна да му се муся и да правя гадории, също като мама.