Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
11,45 вечерта. Божичко. Бяхме аз, четири женени двойки и братът на Джереми (умряла работа — червени тиранти и червено лице. Нарича жените „кобилки“).
— Е — изрева Козмо, докато ми наливаше питие, — как върви любовта?
О, не. Защо го правят? Защо? Може би самодоволните женени общуват само с други самодоволни женени и вече не умеят да общуват с индивиди. Може би наистина изпитват нужда да ни покровителстват и да ни карат да се чувстваме неудачници. Или може би до такава степен са влезли в сексуалния коловоз, че си мислят: „Там някъде навън има цял един друг свят“ и се надяват да изживеят чрез нас силна тръпка, карайки ни да споделяме умопомрачителни подробности от сексуалния ни живот.
— Вярно, Бридж, защо още не си се омъжила? — попита Уони (глезено от Фиона, жена на Козмо, приятеля на Джереми) уж със загриженост, докато поглаждаше бременния си корем.
Защото не искам да свърша като теб, тлъста, досадна краво — ми идеше да й отвърна, или: — защото, ако ми се налага да приготвям вечеря на Козмо и да легна дори веднъж в едно легло с него, да не говорим за всяка вечер, бих предпочела да си откъсна главата и да я изям, — или: — защото да си призная, Уони, под дрехите цялото ми тяло е покрито с люспи. Но премълчах, защото иронията на положението се състоеше в това, че не исках да я засегна. Затова се усмихнах извинително, при което един на име Алекс се обади:
— Ами, нали знаете, прескочиш ли определена възраст...
— Именно. Всички свестни мъже вече са взети — додаде Козмо, като се потупа по огромното шкембе и се заля в самодоволен смях, при което бузите му се затресоха.
По време на вечерята Магда ме беше курдисала в кръвосмесителен секс-сандвич между Козмо и онзи умопомрачителен досадник, брата на Джереми.
— Време ти е да се поразтичаш и да се уредиш с някого, момичето ми — продължи Козмо, докато изливаше поне четвърт „Пойяк“, реколта 1982, директно в гърлото си. — Времето ти изтича.
Аз самата вече бях погълнала не по-малко от половинка „Пойяк“.
— Не си спомням един на три брака ли свършваше с развод, или всеки втори? — попитах завалено, опитвайки се безпредметно да демонстрирам сарказъм.
— Съвсем сериозно ти говоря — настоя той, без да ми обръща внимание. — В службата е пълно с такива като теб — стари моми, прехвърлили трийсетте. При това физически прекрасни екземпляри. Не могат да си набавят мъже.
— Всъщност не това ми е проблемът на мен — заявих аз, издишвайки дим и размахвайки цигара във въздуха.
— Ууу, разправи ни — обади се Уони.
— Казвай кой е — нареди Козмо.
— Да не си наблегнала на секса, момичето ми? — попита Джереми. Всички очи се обърнаха ококорено към мен. Всички усти се поотвориха и от тях потекоха лиги.
— Не е ваша работа — заявих надменно.
— Значи не е пипнала мъж — изграчи Козмо.
— Божичко, вече е единайсет! — изписка Уони. — Детегледачката!
И всички скочиха на крака и се заприготвяха да се прибират у дома.
— Извинявам се заради тези несретници. Нали не си се засегнала? — прошепна Магда, която много добре разбираше как се чувствам.
— Искаш ли да те откарам? — предложи братът на Джереми и придружи предложението си със сочна уригня.
— Чакат ме в един нощен клуб — изчуруликах аз и забързах по улицата. — Благодаря за чудесната вечер!
След което взех едно такси и избухнах в сълзи.
Полунощ. Ха-ха. Току-що говорих с Шарън.
— Трябваше да им кажеш: „Не съм омъжена, защото съм единачка, скапани самодоволни, преждевременно остаряващи, тесногръди мизерабъли — развилня се приятелката ми. — И защото съществува повече от един шибан начин на живот! Всяко четвърто домакинство се състои от един член, повечето в кралското семейство са неженени, социологическите проучвания показват, че младите мъже в тази страна изобщо не стават за брак и в резултат на това съществува цяло едно поколение неомъжени момичета като мен, със собствени доходи и свои домове, които си живеят живота и хич не им трябва да перат чуждите чорапи. И щастието ни щеше да е непомрачено, ако тъпанари като вас не съзаклятничеха, за да ни карат да се чувстваме глупаво само защото ни завиждате.“