Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Дали да не я отворим? — предложих.
— Добре.
Подадох й я, тя ми я върна с кикот. Аз пак й я подадох. Обичам момичетата.
— Хайде, давай — насърчих я и тя отвори плика с кухненския нож, който държеше. Картичката беше доста изискана и имаше вид на купена от картинна галерия.
Ванеса опъна лице.
— Нищо не ми говори — рече и ми я подаде. Вътре пишеше: „Малко безсмислена комерсиална експлоатация за скъпата ми фригидна крава.“ Аз нададох висок писък.
10 ч. вечерта. Току-що говорих с Шарън и й разправих цялата история. Тя ме посъветва да не допускам да ми завърти главата с евтина картичка и да зарежа Даниел, тъй като не е добър човек и нищо хубаво няма да излезе от цялата работа. Обадих се на Том за второ мнение, най-вече дали да се обадя на Даниел през уикенда.
— Неееее! — изврещя той. После ми зададе няколко въпроса, например как се е държал Даниел през последните няколко дни, когато не е получил никаква реакция от мен, след като ми е изпратил картичка. Отговорих, че поведението му е било по-флиртаджийско от обикновено. Рецептата на Том беше да изчакам до другата седмица и да се държа все едно, че не го забелязвам.
18 февруари, събота
57 кг, алкохолни единици 4, цигари 6, калории 2646, познати числа от лотарията 2 (мн. д.).
Най-сетне разнищих мама и татко. Бях започнала да подозирам следпортугалско-ваканционен романтичен сценарий и че ще отворя неделния вестник, за да съзра майка си по изрусена коса и леопардов сутиен в скута на някой Гонзалес само по дънки как обяснява, че ако истински обичаш някого, разликата от четирийсет и шест години няма никакво значение.
Днес тя ме помоли да обядваме двете в ресторанта на универсалния магазин „Дикенс и Джоунс“ и аз направо я попитах дали си има някого.
— Не, няма друг — каза тя, загледана в далечината с израз на меланхолична храброст, прекопиран, кълна се, от принцеса Даяна.
— Тогава защо се държиш така с татко?
— Скъпа, просто след пенсионирането на баща ти осъзнах, че съм прекарала трийсет и пет години нонстоп в гледане на къщата и децата му...
— Ние с Джейми сме и твои деца — прекъснах я аз наранена.
–... и ако питат него, той си е отработил своето, но не и аз моето. Точно така се чувствах, когато бяхте малки, в събота и неделя. Човек има само един живот. Взех решение да променя нещата и да прекарам остатъка от моя в грижи по себе си.
Докато вървях към касата да платя сметката, обмислях думите й и се опитвах като феминистка да видя нещата от мамина гледна точка. Тогава погледът ми се спря на висок, изискан на вид мъж с прошарена коса, сако с европейска кройка и мъжка чантичка. Надничаше в ресторанта, почукваше с пръст по часовника си и повдигаше вежди. Извърнах се на пети и улових как майка ми беззвучно му казва: „Още съвсем малко“, кимайки извинително към мен.
Нищо не й казах, само се сбогувах, но се върнах и я проследих, за да се уверя, че не съм си въобразила. Както и очаквах, намерих я при парфюмите. Разхождаше се с високия лъскавеняк, пръскаше си вътрешната страна на китката с къде каквото видеше, вдигаше флаконите към очите си и се кискаше кокетно.
Прибрах се у дома и заварих на секретаря си съобщение от брат ми Джейми. Обадих му се и всичко му разправих.
— Я стига, Бридж — запревива се той от смях. — Толкова си се побъркала на тема секс, че ако видиш мама да се причестява, ще я обвиниш, че прави минет на викария. Получи ли валентинка тази година?
— Ако искаш да знаеш, да — изсъсках ядно. При което той пак се запревива и каза, че трябва да затваря, защото двамата с Бека отивали в парка да правят китайска гимнастика.
19 февруари, неделя
56,5 кг (мн. д., но от чиста тревога), алкохолни единици 2 (ама нали е неделя), цигари 7, калории 2100.
Обадих се на мама да я конфронтирам относно лъскавеняка в залеза на живота й, с когото я видях след нашия обяд.
— О, трябва да си ме видяла с Джулиан — изчурулика тя.
С което веднага се издаде. Моите родители не говорят за приятелите си на първо име. Винаги е Уна Алкънбери, Одри Коулс, Браян Ендърби: „Нали познаваш Дейвид Рикетс, скъпа, женен е за Антея Рикетс, с нея сме заедно в църковния комитет.“ Правят го, защото знаят, че представа си нямам коя е Мейвис Ендърби, нищо че през следващите четирийсет минути ще ми говорят за Браян и Мейвис Ендърби сякаш ги познавам от четиригодишна възраст.
Веднага ми стана ясно, че Джулиан няма да има жена, с която мама е заедно в ротарианския клуб или в църковния комитет. Също така имах вътрешното усещане, че се е запознала с него в Португалия, преди да започне проблемът с татко, и че ще се окаже не толкова Джулиан, колкото Хулио. Освен това имах чувството, нека си го кажем направо, че именно Хулио е проблемът с татко.