Петстотинте милиона на Бегюм

Тази мисъл го отврати и Конгресът, който със същинско научно любопитство наблюдаваше как изглежда един „полумилиардер“, откри не без учудване, че някаква тъга засени лицето на учения.

Но това бе само временна слабост. Великата цел, на която той реши да отдаде това ненадейно богатство, възникна отведнъж в съзнанието на доктора и го разведри. Той дочака края на доклада, който изнасяше доктор Стивънсън от Глазгоу върху възпитанието на слабоумните младежи, и поиска думата да направи едно съобщение.

Лорд Гландовър му я даде начаса дори преди доктор Овидиус. Той би му дал думата, даже ако целият Конгрес се противопоставяше, даже ако всички европейски учени бяха протестирали, едновременно срещу това предпочитание. Ето какво изразяваше красноречиво съвсем особената интонация в гласа на председателя.

— Господа — рече доктор Саразен, — смятах да почакам още няколко дни, преди да ви съобщя за необикновеното богатство, което ми се падна, и за щастливите последици, които тази случайност може да има за науката. Но тъй като случилото се стана известно, ще бъде неестествено да не го поставим веднага, гдето му е мястото. Да, господа, истина е, че една значителна сума от няколкостотин милиона франка, вложени сега в Английската банка, ми се пада по закон. Нужно ли е да ви казвам, че при това стечение на обстоятелствата аз се чувствувам само пълномощник на науката? (Всеобщо изумление.) Не на мене принадлежи по право този капитал, а на Човечеството, на Прогреса!… (Раздвижване в публиката. Възклицания. Единодушни аплодисменти. Целият Конгрес става на крака, наелектризиран от тази декларация.) Не ми ръкопляскайте, господа. Не знам ни един човек на науката, наистина достоен за това хубаво име, който не би направил на мое място това, което искам да направя. Кой знае дали някога няма да помислят, че както в много човешки постъпки, и в тази има повече самолюбие, отколкото самоотверженост? (Не! Не!) Впрочем това не е важно! Нека имаме пред очи само резултат. И така заявявам окончателно и без уговорки: половината милиард, който случаят туря в ръцете ми, не е мой, той е на науката. Искате ли да бъдете народното събрание, което ще разпределя този бюджет?… Нямам достатъчно вяра в собствената си осведоменост, за да искам да разполагам с него като пълновластен господар. Предлагам вие да бъдете съдниците и сами да решите как най-правилно да се използува това богатство!… (Ура. Силно вълнение. Всеобщ възторг.)