Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
Така започва едно тържество на душите на родопчани, които добре знаят да ценят свободата на духа. След откриването предстои изпитване на децата от Ксантийския владика, който не скрива задоволството си и поздравява учителката за положения труд през учебната година, както от страна на децата, така и от самата нея. В словото си той проявява изключителна дипломатичност, като казва че му е приятно да слуша как малките дечица отговарят на майчиният си език. Макар че е гръцки архиерей след влизането в сила на Гюлханския хат-и-шериф вече е много трудно някой да забрани на българите да четат на своя роден език. Осъзнал това, той напомня текстове от Свещеното писание, в които „не се запрещява да се учим на своя език“.
След владиката пред гостите се изправя Рада Казалийска с думите, че след падането на България под турско робство, българите загубват родината си, не само като територия, но губят и правото да говорят и четат на своя роден език. А гърците, като християни, вместо да застанат до тях, те напротив, поощряват турците в завоевателната им политика, отричайки че в Родопите има българи, поради което местното население е определено като рум милет, т.е. гръцко население. Постепенно в българските църкви започва да се служи на гръцки. Гърците изхвърлят от църквите и училищата всичко онова, което е българско, отричайки дорисъздателите на българската азбука — светите братя Кирил и Методий. „Ние растем като цвете без слънце и светлина“, затова — добавя тя „трябва решително да отхвърлим гръцкото писмо, защото е чуждо за нас“.
Логично е да приемем първата песен, с която се открива училищеният празник, за химн на училището, написан от младата учителка. Мисля, че можем да се съгласим с подобно предположение, защото нямаме доказателство, че някой друг е написал химна. А по това време тя вече пише и стихотворения. Когато изпитът свършва, родителите ръкопляскат със сълзи на очи. Накрая по-първите хора изчакват с желание да изкажат радостта си, че в селото им вече има училище, а празника приемат като знак за начало на просвещението в този край. Доволни, те й поднасят подарък придружен с парична сума, за което тя притеснена отговаря: „Моята заплата е моята голяма радост, че видях нашите деца да четат и пишат на майчиния си български език“.
В края на тържеството райковчани радостно протягат към нея ръце, да й благодарят, всеки по своему-така както разбират израза на благодарност.
Гръцката патриаршия продължава да следи за стриктното ползване на гръцкия език не само в нововъзникналите училища, но и в църковните храмове. Затова в онези тежки времена на робство и гнет е истински героизъм, който няма измерения, една жена, запозната с тегобите и нравите да поеме просветителския риск над местното население. Въпреки всичко това и навярно още по-много други причини, типични за времето, в което живее, не я сломяват, не пречупват волята и желанието й да предаде наученото от нея на своите възпитаници. И тя го прави. Прави го с обич, с вяра, с достойнство. Завърнала се в родното си село разбира, че няма по-подготвен човек от нея и че тя трябва да поеме предопределената й мисия.
Рада Казалийска е учила децата не само на Райково. Била е учителка и в Устово и в Пашмакли (Смолян). В Устово училището е било построено в двора на църквата „Св. Георги“ през 1856 година.
В Долната махала на същото село учителствува само една година, след което учители стават Гочо Бечев Ликин, а през 1858 година Андон Кузманов от Пашмакли. В публикациите за нея се срещат и сведения за срещата й с Васил Левски, дошъл в Райково през 1871 г. с цел образуване на Таен революцинен комитет, в който се включват Коста Данаиловски, Райчо Бобутанов и Рада Казалийска. Сведенията са значително оскъдни, за да можем да ги приемем за достоверни. Независимо от това обаче ясно можем да кажем, че тя е носила в душата си революционен дух, и дълбока вяра в разумния изход в стремежа на народа за свобода.
„Исторически бележник“
В началото на XVIII в. от Света гора в Родопите започват да пристигат монаси-таксидиоти, чиято задача е да събират помощи за гръцките манастири в Атон, както и да вдъхват надежда у местното население по отношение запазването на християнската вяра. Заедно с това целта им е българското население да започне усилено да изучава гръцкия език. Един от тези монаси, дошъл в Родопите, е йеромонах Григорий, станал част от историята на една планина и нейния народ.