Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Ще го намерим — окуражи го Моряка.

— Дори няма да започнем да го търсим — възрази Лейн.

— Какво ти става, Лейн? — попита Моряка. — Насити се да убиваш, а? Хей, та ти си по-мъртъв от труповете, с които се прибираш!

— За какво говориш, старче? — обади се Чака.

— Говоря за онзи, които предпочита да стреля по плаващи патици, вместо да излезе в неизвестното и да тръгне на лов за Звездопрах. Аз съм толкова стар, че не мога да стоя прав без усилие, но това е само външно. Вътре съм много по-млад от този касапин тук.

Чака притвори клепачи, наблюдавайки внимателно Лейн и с двете си очи — нормалното и уникалното — за да види каква ще бъде реакцията му. Но реакция нямаше. Лейн седеше и безстрастно гледаше Моряка.

— Погледни го — продължи презрително старецът. — Никакво чувство не може да размърда тялото му. Той вече не може дори да се вбеси. Не, Лейн, ти не си човекът, който ще тръгне по следите на Звездопрах. Всичко, което искаш е да съществуваш заради курвите на Чака, наркотиците и разреденото уиски.

— Аз не разреждам ничие уиски — възропта Чака с престорено възмущение. — Освен твоето, старче. Защото, ако ти го поднеса чисто, шокът направо ще те убие. Макар че като си мисля, осъзнавам, че повечето неща, които предлагам, биха те довършили.

— Онова, което пласираш е за хора като Лейн — каза Моряка. — Такъв като мен никога не се нуждаел от подобни неща — нито като млад, нито сега. Аз съм виждал избухването на свръхнова. Кацал съм на светове, където преди мен не е стъпвал човешки крак. Спускал съм се с харпун в море от хлор и съм се изправял на върха на най-високата планина в Галактиката. Държал съм в ръка диамант с размера на фалшивото ти око и съм го хвърлял, защото джобовете ми са били пълни с още по-големи. Виждал съм създания, които прекарват целия си живот в преследване на залеза, обикаляйки своята планета. Натъквал съм се на твари, които миришат цветове и виждат звуци. Можеш ли да ми предложиш нещо равностойно на това, Чака? Нещо по-различно от пияна курва или някакъв наркотик, който ще ме запрати в сивокафявия свят на съновидения, които не са и наполовина толкова интересни, колкото най-тъпата планета, на която съм стъпвал? Не, златнозъби, продавай курвите си на такива като Лейн. Аз… аз предпочитам Звездопрах.

— И ти стоиш, и приемаш всичко това, Никобар? — удиви се Чака.

— Не — възрази Лейн и стана. — Готов съм да отида в стаята, която ще ми предложиш.

— Аха! — възкликна Чака и от усмивката чертите на лицето му станаха още по-гротескни. Той плесна с ръце и направи жест на пет от момичетата си, които незабавно излязоха през едва различимата врата в задната част на бара.

Моряка се отправи накуцвайки към своята маса с приведено тяло, изправена глава, немигащи очи и поглед, вперен право пред него.

— Моряко! — извика Лейн с висок, ясен глас.

Старецът се извърна към него.

— Знаеш ли къде се намира хангарът ми?

— Мога да го намеря.

— Ела там след два дни заедно с принадлежностите си.

— Значи тръгваш след него? — каза Моряка с глас, който леко трепереше от обхваналата го възбуда.