Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
— Благодаря — каза старецът. — Странна твар е този Звездопрах. Но макар да беше голям, направо щеше да умре от страх.
— Е, това вече не ми се вярва, старче — възрази Чака.
— Може и така да е — съгласи се Моряка, — но си е съвсем вярно.
— Откъде знаеш? — попита Лейн.
— Не съм сигурен. Интуиция, може би. Както и да е, опита се да избяга от мен, а аз, какъвто си бях тогава — млад, силен и достатъчно глупав, за да поискам да го разгледам отблизо — го последвах. Здравата се погонихме, това си спомням. Три, четири… пет парсека, а може да бяха и повече. И тогава се озовахме край дупката при Теразейн — най-голямата черна дупка, която някога съм виждал. Почти четиридесет километра в диаметър без нито прашинка край нея. И проклет да съм, ако Звездопрах не се насочи точно към нея!
— Чуваш ли, Никобар, казах ти, че историята е като твоята — обади се Чака.
— И ти ли се натъкна на него? — попита Моряка.
— Не знам — призна Лейн. — Вероятно не. Но продължавай с твоя разказ.
— Е, то не остана много — каза Моряка. — Приближих се толкова близо, колкото ми стискаше и започнах да го следя по уредите. Проклетата твар се приближи максимално до дупката и в последния миг се плъзна встрани.
— Проследи ли го след това? — не спираше да задава въпроси Лейн.
— Опитах — призна Моряка. — Но беше толкова далече пред мен, че така беше невъзможно да го настигна.
— Виждал ли си го оттогава?
— Не съм съвсем сигурен… може би само още веднъж — каза старецът. — Беше в системата Канфор, но каквото и да бе онова нещо, което видях там, то се изпари от онзи район с такава скорост, че не мога да бъда сигурен. Но този Звездопрах е интересен звяр. Не мога да разбера какво диша, нито с каква цел съществува. Бих искал да разбера това. Решил си да го откриеш, нали, Лейн?
— В никакъв случай — отсече Лейн.
— Лошо — отбеляза Моряка. — Защото бих искал да дойда с теб.
— Мислех, че си много стар, за да летиш — отбеляза Чака.
— О, аз мисля, че ще умра по време на полета — каза Моряка. — Но винаги съм мечтал да свърша в космоса. Това изобщо не ме притеснява. Видял съм всичко каквото има да се види през един човешки живот, направил съм всичко, което някога съм искал да направя. Защо, по дяволите, ще държа да умра на легло в някой скапан хотел в Хелхейвън? Освен това, така и не успях да огледам добре Звездопрах. Как бих искал очите ми да се склопят завинаги докато го гледам, вместо да чакам да се катурна тук. И тялото ми да бъде изхвърлено в пространството и да се пръсне на безброй парченца, които да влязат в милион орбити около милион звезди. Как не бих искал да бъда погребан на планета, Чака… дори това да е твоята планета.
— Бих желал да мога да ти помогна, старче — обади се Лейн, — но аз ловя животни, а не митове.
— Лошо, Лейн. защото бих могъл да ти кажа къде да го намериш.
— И как би могъл да направиш това, старче? — попита Чака със снизходителна усмивка на огромните си пълни устни.
— Както всяко друго създание, и това се храни — отвърна Моряка. — Ако ми кажеш къде си го видял, ще отбележим още къде го засякох аз, ще добавим и местата, където са го срещали онзи глупаци, които си мислят, че това е Хипнозвяра и тогава ще получим някаква представа за навиците му за хранене.
— Ако той се храни с междузвезден прах — напомни Чака. — Защо не допуснеш, че когато си се натъкнал на него, той просто си е почивал?
— Не, в онова, което той казва, има някакъв смисъл — намеси се Лейн. — Всичко, което е достатъчно голямо, за да се появи на екрана на някое от онези правителствени корабчета отпреди трийсет-четиридесет години, трябва да е било наистина доста голямо и вероятно изразходва доста енергия, за да може да се изплъзне на звездолет. Мога да си представя, че то се храни през деветдесет процента от времето си, ако не и повече. Освен това, ако представлява енергийна форма на живот, то едва ли ще се спусне на някой планета, за да хапне нещо твърдо. Склонен съм да допусна, че е възможно то се храни с излъчването на звездите, но това донякъде би го приближило до канибалите. Не знам какво намира в един облак междузвезден прах, но засега съм склонен да приема, че живее за сметка на него.
— И какво става, когато прахът свърши? — попита Чака.
— Това никога няма да стане — заяви Моряка. — Бог се оказа скапан работник. Цялата Вселена е буквално задръстена от отпадъци от творенията му.
— Интересно животно — проточи Лейн.
— Защо тогава да не тръгнем след него? — настоя Моряка.
— Аз съм ловец — обясни Лейн. — Убивам животни за пари. Не ми плащат, не убивам. Никой не иска да ми плати, за да убия Звездопрах, Хипнозвяра или както и да го наричат.