Любовни досиета
- Автор: Велчева Ружа
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовни досиета». Краткое содержание книги:
Преживяното в Димитровград остави в душата ми белег за цял живот. Научи ме да ценя и обичам честните, странните и талантливите хора, докато са живи:
Годините, прекарани в Габрово, ми дадоха толкова много: образование — електроинженер, специалност „Електроника“; зрелост — и физическа, и духовна; приятели, които имат особено, специално място в съкровищницата на паметта ми. На покойниците Станислав Сивриев, Андрей Германов, Христо Банковски, Кольо Атанасов, Иван Венков, Радослав Бумов — мир на праха им!
На вас, живите, оцелелите от бурите — Минчо Г. Минчев, Емил Розин, Борис Данков, Мария Шандуркова, Петър Цокев, Стефка Бурмова — бъдете ми живи и здрави — обичам ви!
Досие 3: Ловецът
Мъж с чар и талантлив поет, в който по онова време бяха влюбени всички софийски поетеси — от най-младите до тези, които ги имаше вече в читанките, Ловецът ме научи на две основни неща:
Първото — че честна поезия се пише с честно сърце.
Второто — че любовта е безценно, красиво цвете, което не бива да се поставя във ваза — и най-дружелюбният дом ще отнеме от свежестта му, и най-грижовният стопанин ще пие така нужния му свеж полъх на вятъра…
Само веднъж се престраших да навляза зад защитната бариера — исках да се докосна до душата му, поне за миг…
Беше в една внезапно снежна Първа пролет. За една нощ наваля 20 сантиметра пухкав сняг. А предната седмица щъркелите бяха намерили вече старите си гнезда…
Беше толкова красиво, че всичко се слива в едно усещане за полет, нежност до болка и вечност в мига…
Красиво, нежно цвете, останало завинаги в Божията градина… Внезапен сняг в края на март и бели щъркели, които с яките си криле летят в тъмнината, за да не заспят в гнездата си… Да има пролет!…
Той така и не разбра през годините, че се учех от него.
Поглъщах на един дъх всяка негова нова книга. Радвах се на успехите му.
Учех се от неговите книги.
Щедрата му и затова често ранима душа прозираше зад всеки стих, във всяка фраза.
Всяко негово стихотворение е като ласка под свечерено небе, чаша тъмно вино, изпито с приятели, изстрел в челото на предателя…
Милост и любов за крехката, светла душа на ловеца!
Досие 4: Персиецът
В една нереална, зимна вечер, в моята студентска мансарда, на шега от мен наречена „Ноевия ковчег“, почти под звездите:
Нежен поет и един от най-добрите български преводачи на персийска поезия. Досегът с древната философия и мъдрост на персите е дал неизлечимо отражение върху него самия — дълбоки, топли очи — свещено лоно на древен персийски храм, бавен и провлечен говор — сластен танц на чувствена персийка, фини и нежни ръце — слънчева ласка под южни ветрове…
Едно цяло мироздание в само една зимна нощ.
Досие 5: Близнакът
Щях да го кръстя — СВОБОДЕН, ако можех да избирам името му.
Няма нищо случайно в живота. Ако е писано две сродни души да се срещнат — значи ще стане. А ако е писано да се разделят — и това става… Независимо от това какво казват звездите или може би точно за това.
Мисля, че се видяхме за първи път в един цветарски магазин в Габрово. Току-що беше завършил гимназия и чакаше повиквателна за казармата. И аз — в отвратително настроение. Всичките ми гемии — до една на дъното… Морякът — някъде из световните морета на оня магически кораб с име на звезда, далечен повече от всякога… А Вечният спътник — още по-далече, изгубен в невероятната руска метель…