Илюзии ((Приключенията на един месия по неволя))
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Илюзии ((Приключенията на един месия по неволя))». Краткое содержание книги:
Филийките вече цвърчаха в тигана, беше време да ги обърна, когато в небето откъм запад се чу шум.
Просто бе изключено това да е самолетът на Шимода, бе изключено някой да ме е проследил до тази нива, една от милионите ниви в Средния запад, но аз бях повече от сигурен. че това е той, и започнах да си свирукам… Наблюдавах филийките и небето и се мъчех да измисля някакви много спокойни думи, с които да го посрещна, щом се приземи.
Така си и знаех, беше самолетът на Дон. Прелетя ниско над моя, изви се рязко нагоре като на военен парад, плъзна се надолу във въздуха и се приземи с деветдесет километра в час — скорост, с каквато кацат всички самолети от този тип. Приятелят ми спря до моя биплан и угаси двигателя. Не казах нищо. Махнах му, но не му казах нищо. Продължавах да си свирукам.
Той излезе от кабината и дойде при огъня.
— Здрасти, Ричард!
— Закъсня — рекох му. — Още малко, и филийките щяха да загорят.
— Извинявай.
Подадох му чаша вода, която бях гребнал от поточето, и тенекиена чиния с половината филийки и кубче маргарин.
— Как мина? — попитах го.
— Чудесно — отвърна ми той и по лицето му се мерна усмивка. — Отървах се леко.
— Съмнявах се, че ще успееш.
Известно време Дон яде филийките, без да продума.
— Да ти кажа — поде накрая, вторачен в чинията, — никак не са вкусни.
— Кой е казал, че си длъжен да ми ядеш филийките! — троснах му се аз. — Защо всички им се мръщят? НИКОЙ НЕ ХАРЕСВА ФИЛИЙКИТЕ МИ! Защо, възнесъл се Учителю?
— Щом питаш, да ти обясня — ухили се Дон.
— Сега ще говоря като Господ; твърдиш, убеден си, че те са хубави, и затова ти се услаждат. Опитай ги, без да си убеден в това, и те веднага ще ти заприличат на… на огън… на огнище след потоп… Сигурно нарочно си сложил тревичките?
— Извинявай. Паднали са от ръкава ми. Но не мислиш ли, че самите филийки, ако не се броят тревата и загорялото, че самите филийки са…
— Ужасни — отсече Дон и ми ги върна почти непокътнати. — Предпочитам да си стоя гладен. Имаш ли още от прасковите?
— В консервата са.
Как ли ме беше открил на тази нива? Беше широка само десет метра и беше сред хилядите километри прерия; не бе никак лесно да я намериш, особено ако слънцето ти блести в очите. Но реших да не питам. Ако той искаше да ми каже, щеше да го стори.
— Как ме намери? — попитах аз. — Можех да кацна навсякъде.
Беше отворил консервената кутия с прасковите и ги ядеше с нож… За това се искаше майсторлък.
— Което си прилича, се привлича — изрече той и изтърва резенчето праскова.
— Така ли?
— Космически закон.
— Аа!
Изядох си филийките и излъсках тигана с пясък от ручея. Съмнение няма, филийките си ги биваше.
— Ще ми обясниш ли все пак? Как така приличам на теб, дето си толкова почитан? Или може би имаш предвид, че си приличат самолетите ни?
— Ние, чудотворците, трябва да бъдем заедно — отвърна ми той.
Изрече го така, че прозвуча и мило, и ужасяващо.
— А… Дон! Колкото до последната ти реплика… Може би ще ми обясниш все пак какво имаш предвид: ние, чудотворците.
— От гледна точка на гаечния ключ в торбата с инструментите, бих казал, че тази сутрин си правил фокусите с безтегловността. Нали?
— Не съм правил никакви фокуси! Събудих се… събуди ме ключът. Сам!
— А! Сам! — засмя се Дон.
— ДА. САМ! — Разбираш от чудодейство точно колкото от пържени филийки.
Не му възразих, само се изтегнах колкото се може по-спокойно на постелята. Ако имаше да ми казва нещо, щеше да го направи, когато сметне за добре.
— Някои от нас започват да се учат на тези неща подсъзнателно. Буден, разумът ни не може да го приеме, затова правим чудеса насън. — Гледаше небето и първите изгревни облаци. — Не бъди нетърпелив, Ричард. Всички ние трупаме знания с времето. Сега при теб нещата малко ще се ускорят и още преди да си го осъзнал, ти ще бъдеш един мъдър стар и благороден маестро.
— Какво ще рече „преди да съм го осъзнал“? Аз не искам да го осъзнавам. Не искам да знам нищо?
— Значи не искаш да знаеш нищо?
— Добре де, искам да знам защо съществува светът и какво представлява той, защо аз живея на него и къде ще отида след това… Ето какво искам да знам. Как, ако ми се прииска, да летя без самолет.
— Извинявай.
— За какво?
— Така не става. Ако научиш какво представлява светът, какви закони следва, от само себе си започваш да правиш чудеса, онова, на което казваме чудеса. Научиш ли всичко, което знае вълшебникът, вълшебствата му вече не са вълшебства. — Дон извърна поглед от небето. — Ти си като всички останали. Вече го знаеш, но все още не си даваш сметка, че го знаеш.