Илюзии ((Приключенията на един месия по неволя))
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Илюзии ((Приключенията на един месия по неволя))». Краткое содержание книги:
— Ричард!
— Да!
— Защо си тук?
— Филма си го бива. Дон. Шш!
Целите в кръв, Бъч и Съндънс си говореха, че си струва да заминат за Австралия.
— Защо си го бива? — не мирясваше Дон.
— Интересен е. Шш! После ще ти кажа!
— Не се вдетинявай! Събуди се! Всичко е илюзия.
Вече ми късаше нервите.
— Остават само няколко минути, Доналд, после ще си говорим за каквото искаш. Не ми пречи, нека си догледам филма!
Той продължи да шушука като обезумял.
— Защо си тук, Ричард?
— Слушай, тук съм, защото настоя да влезем.
Обърнах се и се опитах да догледам края.
— Не беше длъжен да идваш, можете да кажеш: „А, без мен!“
— ФИЛМЪТ МИ ХАРЕСВА.
Мъжът отпред се обърна и ме изгледа.
— Филмът, Дон, ми харесва. Какво толкова се чудиш?
— А, не се чудя — отвърна той и си замълча, не продума, докато прожекцията не свърши и ние не поехме отново в тъмното, покрай паркинга за селскостопански машини към нивата със самолетите.
Канеше се да вали.
Сетих се колко странно се беше държал в киното.
— За всяка твоя постъпка ли си има причина, Дон?
— За някои.
— Ами филмът? Какво те прихвана, та ни в клин, ни в ръкав реши да гледаш „Бъч и Съндънс“?
— Зададе ми въпрос.
— Да. Имаш ли отговор?
— Тъкмо такъв е моят отговор. Отидохме на кино, защото ми зададе въпрос. Филмът дава отговора на него.
Взимаше ме на подбив, знаех си.
— Какъв беше въпросът? Последва дълго мъчително мълчание.
— Въпросът ти, Ричард, беше, че дори в мигове на прозрение не проумяваш защо сме тук.
Спомних си.
— И филмът беше моят отговор.
— Да.
— О!
— Нищо не разбираш — каза ми той.
— Така си е, не разбирам.
— Филмът беше хубав — рече Дон, — ала и най-хубавият филм на този свят пак си остава илюзия, нали? Кадрите дори не се движат, само създават представа за движение. Променлива светлина, която сякаш се движи по плоския екран, опънат в тъмното, нали?
— Ами да.
Вече започвах да проумявам.
— А другите хора, които и да било хора, които ходят на които и да е филм, какво търсят те в киносалона, след като знаят, че това е само илюзия?
— Искат да се нозабавляват — отговорих аз.
— Приятно им е. Точно така. Това едно.
Биха могли да си извлекат някакви поуки.
— Така. Винаги отговарят по този начин. Заради познанията. Това второ.
— Фантазия, бягство.
— Това е пак, за да се забавляват. Първо.
— От любопитство. За да видят как е сниман филмът.
— Заради познанията. Второ.
— Бягство от скуката.
— Бягство. Вече го каза.
— За да общуват помежду си. За да са с приятели — отговорих аз.
— Това е причината да отидат на кино, но не и да гледат филма. Ала пак опираме до забавлението. Първо.
Каквото и да изтъкнех, той свиваше двата си пръста: хората ходят на кино, за да се забавляват, за да научат нещо или и заради двете.
— А един филм е като живота, нали. Дон?
— Да.
— Защо тогава се случва някой да избере тежък живот, филм на ужасите?
— Такива хора ходят на филми на ужасите не само за да се забавляват; когато влязат в киносалона, те вече знаят, че ще гледат филм на ужасите — рече ми той.
— Но защо го правят? — Обичаш ли филми на ужасите?
— Не.
— Ходиш ли понякога на такива филми?
— Не.
— Но нали се намират хора, които пилеят време и луди пари, за да гледат ужасни или мелодрами, скучни и отегчителни за другите…
Остави ме аз да отговоря на въпроса му.
— Да.
— Ти не си длъжен да гледаш техните филми и те — твоите. На това му викаме свобода
— Но защо някои искат да бъдат плашени? Или да им е скучно?
— Защото си мислят, че си струва — за да плашат някои друг — или пък обичат да треперят от ужас, или смятят, че филмите по принцип трябва да. са скучни. Можеш ли да повярваш, че мнозина — по причини, които им се виждат твърде основателни — изпитват наслада да си мислят, че са безпомощни в собствениге си филми? Не, не можеш.
— Не мога — потвърдих аз.
— Докато не го проумееш, ще има да се чудиш защо някои хора са нещастни. Нещастни са, защо то са предпочели да са нещастни, и в това, Ричард, няма нищо лошо.
— Хм…
— Ние сме същества, които си играят и се забавляват, ние сме галениците на Вселената. Ние не можем да умрем, ние можем да бъдем уязвени точно колкото илюзиите върху екрана. Но затова пък можем да повярваме, да си втълпим, че сме уязвени. Можем да повярваме, че сме жертви, че сме убити или че убивамс, че се люшкаме между късмета и несретата.