Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Не се бъркай - каза единият лесър.
- Да, и моят съквартирант все това повтаря. Обаче аз хич не обичам да ми казват какво да правя.
Трябваше да им признае, че не бяха глупави. Единият насочи вниманието си към него, докато другият се приближи до вампира, който изглеждаше прекалено уплашен, за да е в състояние да се дематериализира.
„Това май ще се превърне в заложническа драма ", помисли си Бъч.
- Защо просто не се разкараш? - подхвърли лесърът вдясно. - Така ще е най-добре за теб.
- Вероятно, но не и за него - отвърна Бъч и кимна към вампира.
Леденостуден повей на вятъра нахлу в уличката и раздвижи някакъв захвърлен вестник и найлоновите торбички, които се въргаляха по земята. Носът на Бъч го засърбя и той тръсна глава. Миризмата беше отвратителна.
- Направо не знам как вие, лесърите, търпите това с бебешката пудра - подметна той.
Бледите очи на убийците го обходиха от глава до пети - откъде изобщо знаеше тази дума? После и двамата реагираха мълниеносно. Онзи, който беше по-близо до цивилния вампир, го сграбчи и го издърпа пред гърдите си - ето че заложническата драма беше факт. В същото време другият се хвърли към ченгето, бърз като светкавица.
Бъч обаче не можеше да бъде уплашен толкова лесно. Той се прицели спокойно и улучи връхлитащия като локомотив кучи син право в гърдите. В мига, в който куршумът се заби в тялото му, лесърът нададе писък, достоен за банши*, и се строполи на земята като чувал с картофи, напълно обездвижен.
* Банши - призрачно същество от ирландската митология, издаващо про-низителен писък, който вещае смърт. - Бел. прев.
Което определено не беше типичният ефект, който куршумите имаха върху лесърите. Обикновено те не можеха да бъдат спрени само с няколко изстрела, но благодарение на Братството в пълнителя на Бъч имаше нещо специално.
- Какво, по дяволите... - изруга другият лесър.
- Изненада-а-а, шибано копеле. Куршумите ми си ги бива, а? Лесърът бързо си възвърна самообладанието и вдигна вампира във въздуха, използвайки тялото му като щит.
Бъч отново се прицели.
„По дяволите. Нямам чиста мишена. "
- Пусни го!
Изпод мишницата на вампира се показа цев на оръжие.
Бъч се дръпна в свода на близката врата тъкмо когато първият куршум рикошира в асфалта. В мига, в който се прикриваше, вторият куршум се заби в бедрото му.
По дяволите! Положението започваше да взема гаден обрат. Имаше чувството, че някой бе забил в крака му нагорещен до червено шиш. Нишата, в която се беше пъхнал, не му предлагаше повече прикритие от уличен стълб, а лесърът вече заемаше по-удобна позиция за стрелба.
Бъч грабна една празна бирена бутилка и я хвърли в уличката. В мига, в който главата на лесъра се показа иззад рамото на цивилния вампир и се обърна по посока на звука, Бъч изстреля четири съвършено прицелени куршума, които описаха полукръг около убиеца и жертвата му. Както можеше да се очаква, вампирът изпадна в паника и стана много трудно да бъде удържан. Лесърът го изпусна и Бъч начаса изпрати един куршум в рамото му, при което копелето отхвръкна назад и се строполи по очи на земята.
Страхотен изстрел, но лесърът още мърдаше и нямаше никакво съмнение, че много скоро отново ще бъде на крака. Специалните куршуми си ги биваше, но зашеметяващият им ефект не траеше вечно, а и определено действаха по-добре, когато улучеха жертвата си в гърдите, а не в ръката.
И сякаш Бъч си нямаше достатъчно неприятности, ами в мига, в който се освободи от хватката на убиеца, цивилният вампир си пое дъх и запищя.
Бъч закуцука към него, проклинайки през зъби болката в крака си. По дяволите, този тип вдигаше достатъчно врява, за да привлече цяло полицейско управление. И то чак от Манхатън.
Бъч се изправи пред него и прикова суров поглед в лицето му.
- Искам да спреш да крещиш, става ли? Чуй ме. Престани да крещиш. Веднага.
Вампирът изломоти нещо неразбираемо и постепенно замлъкна като двигател, останал без гориво.
-Много добре - продължи Бъч. - Искам да направиш две неща. Първо, да се успокоиш, за да можеш да се дематериализираш. Разбираш ли какво ти казвам? Дишай бавно и дълбоко... точно така. Много добре. Освен това искам да закриеш очите си с ръце. Хайде, направи го.
- Откъде знаеш...
- Приказките не са в списъка ти със задачи деня. Затвори очи и ги закрий с ръка. И не забравяй да дишаш. Всичко ще бъде наред, стига само да изчезнеш оттук.