Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Бъч и неговият партньор Хосе де ла Крус предположиха, че взривената кола е резултат от война за територия между сводници, а убитите жени - отмъщение за поставената бомба, но много скоро Бъч беше научил истинската история. Дариъс, член на Братството на черния кинжал, беше загинал от ръката на враговете на своята раса, лесърите. А убийството на проститутките беше част от стратегията, с която лесърите залавяха цивилни вампири, за да изкопчат от тях информация.
Тогава за нищо на света не би допуснал, че вампирите наистина съществуват. Още по-малко - че карат беемвета, струващи по деветдесет хиляди долара. Нито пък че имат толкова опитни врагове.
Бъч пристъпи в уличката и отиде до мястото, където скъпата кола беше хвръкнала във въздуха. Върху стената на близката сграда все още се виждаше черно петно от сажди. Той протегна ръка и докосна студените тухли.
Ето къде бе започнало всичко.
Мощен повей на вятъра повдигна кашмиреното му палто и стигна до скъпия костюм под него. Бъч свали ръка и погледна дрехите си. Палтото му беше „Мисони" и струваше около пет хилядарки. Костюмът под него беше от линията „Блек Лейбъл" на „Ралф Лорен" - още три хилядарки. В сравнение с тях обувките направо бледнееха със своите жалки седемстотин долара. Копчетата за ръкавели „Картие" струваха петцифрена сума, часовникът беше „Патек Филип". Двайсет и пет хилядарки.
Двата четирийсеткалиброви пистолета „Глок", които носеше под мишниците си, струваха по две хиляди всеки.
Което означаваше, че по себе си има... мили Боже - близо четирийсет и четири хиляди долара. И това беше само върхът на айсберга. В имението, където живееше, имаше цели два гардероба, претъпкани с лъскави дрехи... които не беше платил от собствения си джоб. Те всички бяха купени с парите на Братството.
По дяволите... носеше дрехи, които не бяха негови. Живееше в къща, ядеше храна и гледаше плазмен телевизор, без нито едно от тези неща да му принадлежи. Пиеше уиски, за което не плащаше. Караше страхотна кола, която не притежаваше. И какво вършеше в замяна? Почти нищо. Всеки път, когато влезеха в сражение, братята го държаха настрани...
От другия край на уличката се разнесе шум от стъпки, които бързо приближаваха. Стъпки на повече от един чифт крака.
Бъч отстъпи в сенките и разкопча палтото и сакото си, за да може бързо да извади пистолетите, ако се наложи. Нямаше намерение да се бърка в чуждите работи, но не би стоял да гледа безучастно как пребиват някой невинен човек.
Май ченгето у него все още бе живо.
Тъй като улицата имаше само един изход, бегачите, които препускаха насам, със сигурност щяха да минат покрай него. Надявайки се да избегне ненужно кръвопролитие, Бъч се долепи до един контейнер за боклук и зачака да види какво ще се случи.
Много скоро покрай него профуча млад мъж. По лицето му беше изписан ужас, цялото му тяло трепереше от страх. Миг по-късно... я виж ти! Двамата главорези, които го следваха по петите, имаха съвсем светли коси и бяха грамадни като къщи. Освен това миришеха на бебешка пудра.
Лесъри. Преследващи цивилен вампир.
Бъч постави ръка върху дръжката на единия „Глок" и се втурна след лесърите, като в същото време набра номера на Ви. Отсреща се включи гласова поща, така че той пусна телефона обратно в джоба си.
Настигна тримата в дъното на уличката, където положението беше започнало да става взривоопасно. Хванали жертвата си натясно, двамата лесъри вече не бързаха - злобно ухилени, те ту се приближаваха към нея, ту отново се отдръпваха, играейки си като котка с мишка. Вампирът целият трепереше, а очите му бяха толкова широко отворени, че бялото им светеше в нощта.
Бъч вдигна пистолета и се прицели.
-Хей, русолявци, какво ще кажете да вдигнете ръце, а? Лесърите спряха и го погледнаха. Боже, почувства се като сърна, заслепена от мощните фарове на камион с ремарке. Тези копелета бяха чиста мощ, подправена с ледена логика - гадна комбинация, особено пък в двойна доза.