Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
С помощта на нощното си зрение, Ви видя как двамата мъже на верандите се огледаха наоколо и си махнаха, после единият се усмихна и сви рамене. На Ви не му беше никак трудно да си представи разговора между двамата.
- Здрасти, Боб. И ти ли го видя?
- Аха. Ярка светлина. Направо ослепителна.
- Дали да не се обадим в полицията?
- Всичко изглежда наред, Гари.
- Аха. Странно. Да те питам, с Мерилин и децата свободни ли сте тази събота? Защо не прескочим до мола, а после може да седнем на пица?
- Страхотна идея. Ще кажа на Сю. Е, лека нощ.
- Лека.
Двамата мъже се прибраха в къщите си. Докато те без съмнение отиваха към хладилника, за да си вземат нещо за хапване, преди да се върнат в леглата си, Ви продължи да поддържа илюзията.
Но звярът не се забави дълго, нито му беше останало кой знае какво за дояждане. Щом приключи, люспестият дракон се огледа наоколо и когато видя Ви, нададе ръмжене, което стигна чак до върха на скамейките и завърши със звучно пръхтене.
- Свърши ли, здравеняко? - провикна се Ви. - Ако искаш, можеш да използваш страничната греда като клечка за зъби.
Още едно изпръхтяване. После създанието се просна на земята и миг по-късно върху почернялата от кръв пръст се появи Рейдж, чисто гол. Веднага щом промяната приключи, Ви се втурна надолу и прекоси игрището на бегом.
- Братко? - простена Рейдж, треперейки от студ в снега.
- Да, Холивуд, аз съм. Ще те отведа вкъщи при Мери.
- Било е и по-лошо.
- Добре.
Ви свали коженото си яке и го метна върху Рейдж, после извади мобилния си телефон от джоба. Имаше две неприети обаждания от Бъч и той веднага набра номера му - някой трябваше да ги прибере възможно най-бързо. Когато Бъч не отговори, Вишъс звънна в Дупката, но там се включи гласова поща.
„По дяволите!"
Фюри беше при Хавърс за поредното наместване на протезата си. Рот не можеше да шофира, защото беше почти сляп, а Тормент не го бяха виждали от месеци. Оставаше единствено... Зейдист.
Макар че Зейдист беше с братята вече сто години, на Ви му беше трудно да не изругае, докато набираше номера му. Зи определено не извикваше в съзнанието представата за спасителна лодка при корабокрушение. Всъщност много повече напомняше на акула, кръстосваща развълнуваните води. Но какъв избор имаше? Пък и нещата се бяха променили за добро, откакто Зейдист се беше обвързал.
- Да? - долетя рязък отговор от другата страна на линията.
- Холивуд отново даде възможност на Годзилата в него да се прояви. Трябва ми кола.
- Къде сте?
- „Уелсън Роуд". Футболното игрище на колдуелската гимназия.
- До десет минути съм там. Първа помощ?
- Не, и двамата сме невредими.
- Разбрано. Веднага идвам.
Връзката прекъсна и Ви се загледа в телефона си. Мисълта, че на онова страховито копеле може да се разчита, го изненада. Никога не би му хрумнало... не че напоследък беше особено досетлив.
Ви сложи здравата си ръка върху рамото на Рейдж и вдигна очи към небето. Вселената, безкрайна и непозната, беше надвиснала над тях и за първи път нейната необятност го ужаси. В което нямаше нищо странно, все пак за първи път през живота си се чувстваше несигурен. Виденията му си бяха отишли. Всички тези картини от бъдещето, тези ужасни, натрапчиви надзъртания в онова, което предстоеше, тези образи без точни дати, които го държаха нащрек, откакто се помнеше, вече ги нямаше. Нямаше я и способността му да прониква в чуждото съзнание.
Вишъс винаги бе искал да остане сам с мислите си. Каква ирония, че когато това най-сетне се беше случило, тишината му се струваше оглушителна.
-Ви? Добре ли си?
Той сведе поглед към Рейдж. Съвършената красота на русокосия му брат си оставаше все така ослепителна, въпреки че лицето му бе оплискано с кръвта на лесърите.
- Всеки момент ще дойдат да ни вземат. Много скоро ще си бъдеш у дома при Мери.
Рейдж размърда устни и Ви го остави да си мърмори нещо неразбираемо. Бедният. Проклятията не бяха нещо приятно.
Десет минути по-късно Зейдист се появи с беемвето на своя близнак, мина направо през преспите мръсен сняг и спря пред футболното игрище. На Ви му беше ясно, че здравата ще изцапат кожените седалки на луксозната кола, но пък Фриц, техният първокласен иконом, нямаше равен на себе си в почистването на петна.
Зейдист слезе от колата и я заобиколи. Близо цял век той доброволно се бе подлагал на недохранване, но двуметровото му тяло сега вече трябва да тежеше поне сто и трийсет килограма. Грозният белег все така пресичаше лицето му, на шията му все още си стоеше татуировката на кръвен роб, но благодарение на неговата шелан Бела очите му вече не приличаха на бездънни черни ями, изпълнени с омраза. Поне през по-голямата част от времето.