Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Дима рязко се отдръпна и кресна:
— Млъкни, млъкни, чуваш ли!…
— Дима, миличък мой — разревах се още по-силно. — Защо се тормозиш чак толкова? Щом се е случило така, значи се е случило, какво да се прави?
— Лада, ти нищо не разбираш. Как ще те заведа вкъщи, теб — кучката на баща ми, как?
„Притрябвало ми е да ме водиш там“ — много ми се прииска да му кажа, но това беше неуместно, а нищо друго не ми идваше наум. Започнах да запушвам устата на Дима с устни, за да помълчим малко, а сетне се захванах бързешком да разкопчавам панталоните му.
— Престани — каза той, но не успя да ме убеди и всичко свърши така, както исках аз.
Лежахме прегърнати, а Дима галеше гърдите ми.
— Ще поговоря с баща си. Той ще побеснее малко, а след това ще ми прости. Жалко за майка ми, разбира се, но какво да се прави?
Идеята му въобще не ми хареса.
— Почакай малко, Дима, аз сама ще се оправя с него. И ще се справя по-добре. Само не ме пришпорвай. Ще направя каквото трябва, ще видиш, всичко ще бъде наред.
Дима започна да възразява, но аз се преместих по-надолу от устните му и той удържа фронта само десетина минути, а сетне забрави за Аркаша, започна сладостно да стене, да шепне „Ладенце!“ и в крайна сметка се съгласи с всичко.
— Как можа да се натресеш така — нареждаше гневно Таня. — От всичките кутрета в града да избереш точно това на Аркаша! Само дяволът може да има пръст в тази работа, няма начин да е другояче. Лада, скъсай с него, ще те спипат. Искаш ли да ти пробутам един мъж? Много е висок, сигурно тежи около сто и двадесет килограма, честна дума. Огън момче. Искаш ли?
— Таня, ти си глупачка, прости ми господи.
— А пък ти си много умна, така ли? За какво ти е този Дима, да не би светът да свършва с него? Такива като него с лопати да ги ринеш из града. Понеже ти е за първи път, затова си се лепнала така за момчето. Хвани си втори, трети и ще ти мине. Учи се от мен.
— Остави ме на мира, Таня, няма да зарежа Дима. Искам го и толкова.
Таня въздъхна тежко.
— А пък моят малоумник също стана бандюга… Аверите му го подкокоросаха, мамка им… Парите му взеха акъла, че на това отгоре и се хвали. Малоумникът си е малоумник. Отхрани ей такава мутра, но грам разум не вкара в главата си. И откъде се е взел у Аркаша такъв син? Нищо и никакъв човечец, обаче я какво е отвъртял. Явно татенцето е бил юначага на младини.
Таня беше права за едно: като нищо можеха да ни спипат. Трябваше да сме предпазливи. Убедих Дима да се виждаме по-рядко, обаче не ни било писано! Беше достатъчно само да ми се обади по телефона и коленете ми започваха да треперят.
— Лада — казваше той, — само да се видим, ще поседим малко в колата.
Как ли пък не — да поседим.
— Хайде да идем, само за половин час.
А щом влезехме в апартамента, забравяхме за всичко на света. Три седмици не се бях появявала при Аркаша. Знаех, че трябва да отида при него, но сърце не ми даваше. Всичките ми мисли бяха само за Дима. След осми март Дима дойде да ме вземе от работа.
— Лада, домъчня ми за теб.
Още от сутринта имах лошо предчувствие, знаех, че не бива да ходим в апартамента, но го послушах и тръгнахме натам.
Дима стоеше на колене до леглото и облизваше бедрата ми с език, а аз мачках с ръце чаршафите и сладостно скимтях. Страхотна картина. И точно в този момент дяволът довлече Аркаша. Той се търкулна в стаята и се разкрещя:
— Ах ти, кучко!… Знаех си аз, знаех си.
Дима рязко се отдръпна, вдигна глава от коленете ми, а Аркаша ахна.
— Сине… — И тъй си и замря.
Дима започна бързешком да навлича панталоните си, Аркаша си поемаше въздух на пресекулки, а Лома стоеше на вратата, подпрял касата, и се подхилваше. Аз се обърнах по корем, подпрях лицето си с длани, повдигнах малко задника си и измърках:
— Ломе, защо стоиш на вратата, като че ли си чужд човек, ей богу.
Лома се изсмя и хвърли един поглед към Аркаша. Той вече се беше съвзел.
— Облечи се, развратнице, повдига ми се, като те гледам.
— Престани, татко — намеси се Дима.
— Сине — занарежда Аркаша, — защо си се хванал с нея? Тя е мръсница. И нарочно прави всичко това, защото е подла твар и иска да ни дразни. Да не мислиш, че спи с теб току-така? На нея й трябват пари. Тя е курва, развратница и безсъвестна кучка. Погледни я само, виж как се е излегнала похотливата самка, всеки може да я има, стига да си плати.