Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Той леко разтвори крака, докосвайки с коляно бедрото ми, усмихна се още по-широко и само дето не се облиза. Подпрях лакти на бара — от този ракурс бюстът ми изглеждаше убийствено. Лома се вторачи в него и все пак облиза устни.
— Аркаша тук ли е?
— Аха. Вчера Кривоокия беше тук. Направи меле. И сега нашето старче пресмята вредите. Зъл е като оса.
— А ти защо си толкова доволен?
— Че на мен какво ми пука? Мен не ме бива в смятането. В училище бях двойкаджия. Моята работа е да размахвам юмруци.
Лома погледна якия си юмрук с пръстен на кутрето и го погали с любов. Аз се подсмихнах и се преместих още малко напред. Лома хвърли един поглед към кабинета на Аркаша, погали ме лекичко по бедрото и отново пропя:
— Ладенце, много си хубава. Гледам те и направо ми се схваща ченето.
— Ами поразмърдай го малко.
— Страх ме е да не ми се пръснат панталоните.
— Ами свали ги, не се притеснявай, да не би да не съм виждала мъже без панталони?
— Да бе, заради теб Аркаша ще ми откъсне главата от раз.
— Голяма работа, тя и без това ти е само за красота. За нищо друго не я използваш.
Той отново се подхилна и попита:
— Старчето за теб ли купи „Волга“-та?
— За мен.
— Развързал си е кесията значи. — Лома отново погали бедрото ми. — Как ли се оправя с теб, дъртият козел, на такава жена трябва да й се доставя удоволствие, нали, Ладенце? Ще докараш старчето до инфаркт. Ще се пресили.
— Аз го пазя, не го глезя особено.
Лома се разсмя.
— Ама че си мръсница, Лада.
— Разбира се, че съм мръсница, че каква друга би се забъркала с вас, бандюги такива?
— И това е вярно — съгласи се Лома.
В този момент вратата на кабинета на Аркаша се отвори и оттам се изтърколи самият той.
— Какво си шушнете там? — Аркаша се навъси. Отидох при него и го целунах по плешивото теме.
— Благодаря ти за подаръка.
Той ме стрелна с подозрителен поглед, сетне стрелна и Лома и каза:
— Ела с мен, трябва да си поговорим.
Седнах на стола в кабинета му и разтворих коженото си палто.
— Загърни си коленете — избоботи нервно Аркаша. — Ще вземе да влезе някой.
— И какво като влезе. Ела при мен.
— Чакай малко. Вчера Кривоокия беше тук.
— Зная. Лома ми каза.
— Заплаши ме.
— Голяма работа. Ела да те целуна.
— Абе загърни си коленете! Ама че жена. Ама че безсрамница.
— Остави ме на мира, писна ми от тебе.
— Писнало й от мене. Само това слушам. За какво си шушнахте с Лома? Да не мислиш, че не видях как ти пусна ръка? Мъжът ти не ти ли стига, а? Какво си задрусала цици пред него? Нали те помолих, помолих те, нали…
— Я върви по дяволите — казах аз и тръгнах към вратата.
— Чакай… Къде отиваш?
— Вкъщи. Повдига ми се от теб. Дойдох да ти благодаря за колата, а пък ти бухтиш като бухал.
Аркаша се търкулна към мен като питка.
— Ладенце, кой е бил в апартамента ти?
— Да не си откачил? — облещих очи аз.
— Вчера се отбих там. Навсякъде има празни бутилки от шампанско, мирише на цигари.
— Направих женско парти.
— Лъжеш. Виждам, че лъжеш. Усещам, че… Прищяло ти се е нещо младичко, нали?
— Прищяло ми се е, прищяло ми се е — въздъхнах аз и се загледах през прозореца. — Ти, досаднико, да беше казал „мерси“, че толкова години живея с теб и нито веднъж не съм ти изневерила. Ще извикаш дявола и ще започна да мъкна в апартамента когото ми падне.
— Ще те помъкна аз тебе… — започна Аркаша, но не можа да довърши мисълта си, защото някой влезе в стаята и каза:
— Здрасти, тате.
Обръщението „тате“ беше толкова забавно, че аз се извърнах с любопитство и застинах с отворена уста: на прага стоеше Дима.
— Здрасти — измърморих и се усмихнах. Дима се облещи.
— Влизай, сине — засуети се Аркаша, погледна ме и избоботи недоволно: — Разкарай се оттук.
Изнизах се от кабинета. В главата ми всичко се обърка. Дима беше син на Аркаша… Ама и аз съм една… Можех да се поинтересувам каква е фамилията на любимия ми, пък и за всичко останало. Ситуацията не ми хареса. Ами какво щеше да стане, ако от глупост Дима разкажеше всичко на баща си? Сбогом, парички.
Хвърлих един поглед към Лома. Той продължаваше да седи на бара и замечтано да разглежда тавана. Струваше си за всеки случай да му дам аванс. Отидох до бара и седнах до него.
— Старчето настроение ли няма? — попита Лома.