Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Лада, аз не съм глупак и разбирам всичко… Казано накратко, имам възможност да спечеля добри пари… Не ми се щеше да правя това, в смисъл че ми се искаше да постигна всичко сам… абе говоря глупости… Ако имам пари, ще го зарежеш ли?
Прецених, че няма пречки да се разплача, и се разплаках.
— Нищо не си разбрал — ридаех аз. — Аз те обичам, много те обичам.
Дима стоеше на колене, целуваше ръцете ми и само дето не плачеше заедно с мен.
— Лада, мила моя, просто искам всичко при нас да бъде истинско, искам да се оженя за теб.
Тази идея не ми хареса.
— Дима, ама аз съм по-голяма от теб с пет години!
— И какво от това? Майка ми е по-голяма от баща ми с три години. Много важно! По-добре кажи дали ме обичаш?
— Обичам те.
А след още една седмица, докато лежахме един до друг, Дима каза:
— Затвори си очите.
— Защо? — изненадах се аз.
— Много си любопитна.
А когато отворих очи, върху корема ми имаше един голям изумруд в обков на дълго синджирче. Първо ахнах, а сетне се изплаших.
— Откъде го взе? — нахвърлих се върху Дима.
— Купих го — сви рамене той.
— Купил си го? — Аз скочих от леглото. — Откъде имаш пари?
— Спечелих ги.
— Къде, къде би могъл да спечелиш толкова пари?
Бях ядосана не на шега. Отначало Дима отказваше да ми обясни, а сетне ми разказа една объркана история за някакъв човек, чиято смачкана кола се наложило спешно да ремонтира. Историята звучеше подозрително.
— Дима — казах строго аз, — не се забърквай в нищо.
Той се засмя, погали гърдите ми и попита:
— Обичаш ли ме?
— Разбира се, че те обичам.
— Ще го зарежеш ли?
— Ще го зарежа, само не върши глупости.
Както Аркаша обеща, аз получих колата на двадесет и трети февруари. Трябваше да му благодаря, затова тръгнах към кантората му. Наричаха „кантората“ един ресторант с идиотското наименование „Ну, погоди!“. Аркаша сам беше измислил това име на заведението си и много се гордееше с него. Ресторантът беше неговият легален бизнес и му носеше значителни доходи. Тук Аркаша прекарваше по-голямата част от безценното си време, тук градеше своите замисли и оттук умело нанасяше вреди на останалата част от човечеството.
Паркирах колата, начервих устните си и се отправих към скъпия си приятел. Беше три часа, залата бе празна, а край бара, изтегнат с котешка грациозност, седеше Гена Ломов, или просто Лома1. Той беше най-приближеният помощник на Аркаша по линия на вредите, а тук се водеше за нещо като администратор. Ако поискаше, човек можеше да побере мозъка на Лома в кибритена кутийка, но той беше невъобразим подлец и аз предпочитах да си другарувам с него, както впрочем и всички, с които го бе сблъсквал животът. Лома беше огромен на ръст, имаше такава мускулатура, че можеше да си премери силите с някои прочути звезди, мутрата му беше нагла, а усмивката — като тридесет и два каратов брилянт. Лома имаше някакъв специфичен бандитски чар. По странен начин в природните му достойнства се бе вплела и слабостта му към гангстерските филми, от които той бе придобил привързаността си към скъпите костюми, ризите с ръкавели, зализаната прическа и белите фишута. Именно заради въпросните бели фишута местните хулигани изпитваха особено уважение към него. Той изумително се бе вживял в този образ, жените полудяваха по него и когато вечер крачеше лениво из ресторанта, мушнал ръце в джобовете си, и си подсвиркваше някаква негърска мелодийка, от всички ъгли се разнасяха тихи женски стонове.
Въпреки цялата тази клоунада, Лома много добре си знаеше работата, беше суров, а ако се налагаше, и безмилостен човек и всички се тресяха от страх пред него. Аркаша не обичаше Лома, понеже, когато заставаше до него, приличаше на смотаняк, а за да погледне този свой помощник в очите, трябваше да отмята главата си назад едва ли не до кръста и това страшно го ядосваше, но той нямаше как да се справи без Лома и го търпеше.
Гена ме видя, усмихна се сладострастно и каза напевно:
— Ладенце.
— Здрасти, Ломе — измяуках аз и се приближих плътно до него.
1
Лом на руски означава лом, лост, игра на думи, идва от фамилията и функциите на главния герой, чиято основна роля е на бияч в организацията на Арката. — Б.р.