Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Няма. А кой е този, който влезе при него?
— Дима ли? Синът му. Доскоро се гнусеше от баща си и не искаше да го знае, а сега току търчи насам. Явно има нужда от таткото. И Аркаша започна да му налива ум и разум в тавата. Нали са династия. А пък аз вчера бях на театър.
— Боже мой. И как попадна там?
— Исках да видя мъжа ти. Интересно ми беше. Мъжът ти е красавец.
— Аха. Същински Ален Делон.
— Тоя не го познавам. Явно не е от нашите.
— Явно, Ломе, явно.
— Пак ли ми се подиграваш? — пропя Гена.
— Подигравам ти се. — Аз мушнах ръка под сакото му. Лома се ухили, очите му станаха влажни и похотливи. Той ме придърпа между коленете си и ми прошепна:
— Да не си полудяла? Ще ни видят.
— Няма никой.
Лома ме придърпа още по-близо към себе си и разгорещено ми зашепна:
— Ела у нас, чуваш ли? Нали знаеш колко много те желая. Само като те зърна, и ми се ще да завия. За какво ти е този пръч, кажи де? Такъв кеф ще ти направя…
— Аха — изсумтях аз, — нали сам каза, че Аркаша ще ти откъсне главата.
— Да върви по дяволите.
Както си говорихме за вълка… Аркаша се изтърколи от кабинета като по поръчка, а след него излезе и Дима, плъзна поглед по мен и изчезна зад вратата. Аркаша заситни към нас.
— Пак ли се гушкате…
— Говорим си — подхилна се Лома.
— Виждам как си говорите.
Аз се взирах в кръглата му физиономия, опитвайки се да отгатна дали Дима му беше казал нещо за нас или не? На нея нямаше нищо друго, освен обичайното изражение на миловидна глупост.
— Кой е този? Да не би наистина да ти е син? — попитах аз.
Аркаша се начумери.
— Значи вече му хвърли око, котарано. Засърбя те задникът.
— Ти не можеш да имаш такъв син. На кого се е метнал? Такъв висок, хубав.
— Сигурно на баща си се е метнал — изсумтя Лома и веднага добави: — Пошегувах се де…
— Лома е прав — измяуках аз, — сигурно скъпата ти половинка преди двадесет и пет години ти е сложила рога.
— Не закачай сина ми — каза страховито Аркаша, като в същото време изглеждаше много забавно. Лома изпръхтя и се извърна, а аз попремигнах няколко пъти, погледнах го глуповато и нежно му казах:
— Синът ти, Аркаша, е хубавец и прилича на теб. Имате нещо общо, наистина. В очите, нали така, Ломе?
— Точно така. И в косата. — Лома изгрухтя радостно и погледна към Аркаша, а пък той погледна към мен.
— Не се задявай със сина ми, чуваш ли? Сериозно ти говоря. Той е младо момче, кръвта му кипи, а ти така завърташ глави с твоя задник, че чак целият ресторант се тресе. И изобщо защо се домъкна, да не би да съм те викал?
— Не си. А сега и да ме повикаш, няма да дойда. — Направих свирепа физиономия и тръгнах към изхода. Аркаша ме догони чак там.
— Ладенце, извинявай! Кривоокия ми скъса нервите, ти се гушкаш с Лома, Дима те видя и ми стана неудобно от сина ми. Би могла да се държиш малко по-скромно. Защо трябва постоянно да си вдигаш полата, кажи де? Той обича майка си, а ти… Влачиш се точно като мартенска котка. Не е прилично.
— Аркаша, изморих се от теб — казах аз. — Нямаш угодия. Ту искаш да ме погалиш, ту ме караш да си скрия коленете, ту ти липсвам, ту не си ме викал. Ще взема да те пратя по дяволите. В свободното време си помисли какво точно искаш от мен и ми се обади.
В цялата работа имаше и нещо хубаво: Дима не му беше казал нито дума. Трябваше да го намеря и да си поговоря с него. Знаех домашния телефон на Аркаша и се възползвах от това. Слушалката вдигна майка му, поговори си любезно с мен и повика Дима.
— Дима… — Гласът ми така изтъня, че чак зазвънтя. — … трябва да се видим. Ела при мен.
— Няма — отряза ме той, а аз се разплаках.
— Ела.
— Не ме чакай, няма да дойда. — И затвори слушалката.
Но как нямаше да дойде, като дойде. Вярно, след два часа и пиян. Очите му бяха мътни, гледаше изпод вежди, влезе и седна на дивана. Аз се настаних в краката му, сграбчих го за ръцете и веднага започнах да рева. Той горестно мълчеше, сетне ме помилва по косата и каза:
— Знаеш ли как те нарича майка ми? „Курвата на баща ти“.
Дори да допуснем, че с тяхната майчица си имахме стари сметки за уреждане, все пак тя не биваше да говори такива неща за мен.
— Нека да ме нарича както си иска. Аз те обичам.
— Боже мой, Лада, ти и баща ми! Не мога да повярвам. Кажи ми, през цялото това време ти и с него ли…
— Не — разридах се аз, тресейки глава. — Между нас отдавна вече няма нищо. Той остаря, сега не му е до това…