Ужас [bg]

Вдясно от мястото, където е Крозиър в момента, се намира нещо подобно на нисък и тесен тъмен тунел в посока към кърмата; това всъщност е коридорът, водещ към „офицерския отсек“ — лабиринт от шестнайсет малки каюти и две тесни столови за офицерите и младшите офицери. Каютата на Крозиър е със същия размер, както и останалите — шест на пет фута. Коридорът е тъмен и е широк само два фута — колкото да мине един човек, привел глава, за да не се блъсне в окачените за тавана торби с припаси, а по-пълните мъже са принудени да вървят обърнати настрани, за да успеят да преминат.

Офицерският отсек е натъпкан в шейсет фута от общо деветдесет и шестте фута дължина на кораба и тъй като на равнището на жилищната палуба „Ужас“ е широк само двайсет и осем фута, то през този тесен коридор е единственият пряк достъп до кърмата.

Крозиър вижда светлина откъм разположената в кърмовата част на кораба каюткомпания, където, дори в този страховит студ и мрак, неколцина от оцелелите офицери си почиват около дългата маса, пушейки лулите си или четейки книги от хиляда и двестате тома по рафтовете на библиотеката. Капитанът чува и музика — един от металните дискове за латерната проиграва мелодия, която е била популярна в лондонските вариетета преди пет години. Крозиър знае, че дискът е сложен от лейтенант Хобсън — това е любимата му мелодия, която подлудява лейтенант Едуард Литъл, старши офицер на Крозиър и почитател на класическата музика.

Тъй като в офицерския отсек явно всичко е наред, Крозиър се обръща и поглежда към носа. Жилищното помещение на обикновения екипаж заема останалата една трета от дължината на кораба — трийсет и шест фута, — но тук са натъпкани четирийсет и един моряци и мичмани от първоначалните четирийсет и четири.

За тази вечер не са предвидени никакви занятия и след по-малко от час всички ще опънат хамаците си и ще легнат да спят, така че повечето от мъжете седят върху сандъците си или върху моряшките си торби, пушейки или разговаряйки в полумрака. Насред помещението е разположена гигантската фрейзърова готварска печка24, на която господин Дигъл пече сухари. Дигъл — според Крозиър най-добрият готвач във флота и един вид трофей, защото Крозиър беше похитил избухливия готвач от флагмана на капитан сър Джон Франклин точно преди отплаването на експедицията — постоянно готви, обикновено сухари, и непрестанно ругае, удря и рита помощниците си. Хората се суетят около огромната печка и често изчезват през люка, за да донесат продукти от по-долните палуби, бързайки да избегнат многословния гняв на господин Дигъл.

Самата фрейзърова печка според Крозиър почти не отстъпва по размери на локомотивния двигател долу в трюма. Освен с гигантската пещ и шестте огромни горелки грамадната желязна конструкция е снабдена и с вграден обезсолител и впечатляваща ръчна помпа за докарване на вода или от океана, или от водните резервоари в трюма. Но и в океана, и в трюма сега водата е замръзнала, така че върху горелките на господин Дигъл има големи тенджери, в които се разтопяват късове лед, откъртени от водата долу в резервоарите и донесени тук за тази цел.