Ужас [bg]

Не, не можеше да става и дума жената да бъде настанена сред екипажа.

В офицерския отсек? Би могло. Там имаше празни каюти, след като някои от офицерите бяха разкъсани на парчета. Но и лейтенант Литъл, и капитанът бързо се бяха съгласили, че присъствието на жена само през няколко тънки прегради и плъзгащи се врати от спящи мъже може да се окаже опасно.

Тогава какво? Не можеха да й отделят спално място, а после да й назначават въоръжен охранител за цялата нощ.

Именно на Едуард Литъл му хрумна идеята да преместят някои от припасите и да спретнат за жената малка пещера във форпика, където се намираше лазаретът. Единственият човек, който бодърстваше по цяла нощ, беше господин Дигъл, съвестно печащ сухарите си и пържещ месото за закуска, при това той дори и някога да се бе заглеждал по жените, явно тези дни отдавна бяха отминали. А и близостта на фрейзъровата печка нямаше да позволи гостенката да измръзне, както правилно бяха забелязали лейтенант Литъл и капитан Крозиър.

Печката преуспяваше в тази своя задача. Безмълвната лейди изнемогваше от жега и поради това спеше чисто гола върху кожите си в оградената от палетите и бъчвите пещера. Капитанът беше открил това случайно и не можеше да изхвърли видението от паметта си…

Крозиър сваля един фенер от куката му и го запалва, вдига капака на люка и се спуска по трапа към трета палуба, преди да е започнал да се разтапя като един от ледените блокове върху печката.

Да се каже, че на третата палуба е студено, би било омаловажаване — по такъв начин се беше изразявал Крозиър преди първата си антарктическа експедиция. При слизането по шестфутовия трап към третата палуба температурата спада с поне шейсет градуса. Тук цари почти пълен мрак.

Както е редно да постъпи един капитан, Крозиър се спира за минута, за да се огледа. Фенерът свети слабо и осветява предимно издишваните от него облаци въздух. Околното пространство е изпълнено с лабиринт от палети, бурета, тенекиени кутии, бъчонки, каци, чували с въглища и покрити с корабни платна купчини от припаси, издигащи се до тавана. Дори и без фенер Крозиър би намерил пътя през изпълнения с пищенето на плъхове мрак — той познава всеки инч от кораба си. Понякога, особено късно през нощта, когато ледът стене, Франсис Роудън Мойра Крозиър осъзнава, че КНВ „Ужас“ е негова съпруга, майка, годеница и курва. Тази съкровена близост с дама, направена от дъбово дърво и желязо, кълчища и баласт, е единственият истински брак, на който е способен той и който някога ще има. Как беше могъл да си помисли нещо различно в случая със София?

В други моменти, още по-късно нощем, когато стоновете на леда преминават в писъци, на Крозиър му се струва, че корабът е станал негово тяло и разум. Там някъде, отвъд палубите и стените на корпуса, е смъртта. Вечният студ. Тук, дори в капана на ледовете, продължава някакво, макар и слабо сърцебиене, изразяващо се в топлина, разговори, движение и здрав разум.