Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
От коридора долетя шум от стъпки. Делийски изпъна гръб. Беше решил да посрещне удара прав. Вратата се отвори и посетителят я затръшна шумно зад гърба си.
— Минах насам, за да ти кажа няколко приказки…
— Не сега, брат. Повярвай ми, в момента е зверски напечено.
— Не само твоят задник се пече на огъня, Герасиме…
Делийски въздъхна. Прекрасно знаеше, че и този път ще отстъпи. Правеше го винаги, когато Гаврил го притиснеше до стената.
— Казвай! Какво те човърка пак.
— Следобед ще дойде адвокатът от столицата. Увериха ме, че е от най-добрите в държавата. Сигурно си го чувал.
— Не съм и не искам да го чувам.
Гаврил се приведе и опря длани върху бюрото на началника.
— Съветвам те да не бързаш да хвърляш момчето на хиените. Изчакай! Да не вземе да стане някоя грешка. Случи ли се нещо такова, баща му ще те разсипе. Ония от града ще си измият ръцете с тебе и ти ще опереш пешкира.
Устните на Делийски се извиха в уморена усмивка.
— Що не си гледаш гроздето, брат? Не ме учи как да си върша работата.
— Знаеш, че ме е грижа за теб. Все пак си приятел.
„От тия, дето ги има само в романите“ — помисли си Делийски. Беше убеден, че никой не си слага главата в торбата в името на едно голо приятелство. Лейтенантът стисна устни.
— Знаеш ли какво не разбирам? Защо си буташ таралеж в гащите. Това богаташко копеле е виновно за смъртта на един човек. И ще си плати. Който и да е баща му. И колкото и да е натрупал в сметките си.
Гаврил се изправи и посегна към бравата.
— Просто задръж топката! Не бързай! Остави онези отгоре да си цапат ръцете.
— Случаят е кристалночист. Чакам само хлапето да си признае. И да ме светне кой го е пратил тук.
Гаврил присви очи.
— Трябва да навиеш ръкави и да бръкнеш по-дълбоко в историята. Не гледай само уликите, които плуват на повърхността!
— Не става. Времето ме притиска. Събитията препускат. Разкритията ме изпреварват.
— И все пак се пази развръзката да не те завари неподготвен.
Делийски размаха ръка.
— Не ме мисли. Предвидил съм всичко… Дарко как е? — смени неочаквано темата той.
Гаврил не отговори. Натисна дръжката и излезе. Лейтенантът остана сам.
През последното денонощие Гаврил се беше преобразил. Беше станал подозрително настойчив, досадно упорит и тревожно самоуверен.
Делийски потърси цигара. Приятелят му вършеше необясними неща. Взимаше прибързани решения, говореше възбудено, изричаше порой от заплахи. Лейтенантът зарови в чекмеджето и напипа запалката.
Трябваше да научи какво се крие зад това поведение. И щеше да го направи. Ако не днес, то най-късно утре.
Делийски се изправи и отвори прозореца.
Нямаше намерение да тъне в загадки. Да се дави в предположения. Гаврил му дължеше обяснение. И щеше да го получи. Каквото и да му струва това.
19
Гълъбина Гъдева беше свикнала да става рано. Лягаше с кокошките и се измъкваше от леглото, преди да пропеят първи петли. Спазваше строго този режим и рядко допускаше изключения. Всъщност, така или иначе, вечер нямаше какво друго да прави. На сутринта обаче я чакаше работа. А Гълъбина държеше на работата си, както на нищо друго на света.
Преди четиринадесет години Гъдева извоюва честно университетската си диплома. И след като усилията й да се омъжи за който и да е от колегите в града не се увенчаха с успех, новоизлюпената психоложка се завърна пораженски в родния край. Решението взеха други вместо нея, но Гълъбина се зае да преосмисли приоритетите и да погледне на завръщането си откъм добрата страна. Тук хората я знаеха. И въпреки че от дете беше дръпната и несговорчива, с времето селяните свикнаха да й се доверяват.
Работата в полицията не беше мечтата на живота й, но й осигуряваше заплата и завидна доза самочувствие. Освен това, хората се отнасяха към нея с уважение. Въпреки че с всяка измината година свободните мъже в градеца се вписваха в категорията на изчезващите видове, Гълъбина не се отказваше от намерението да създаде семейство. Истината е, че досега не се беше намерил смелчага, който да дръзне да я ухажва. Но и самата тя не беше склонна да се задоволи с каквото и да е. Изборът й трябваше да е съобразен с годините, социалния статус, материалното състояние и оценката за интелектуалните възможности.