Пратеникът от езерото Гарда

Автобусът направи рязък завой и Гълъбина се надигна от седалката. Беше единственият пътник в този час на деня. Тя стъпи върху асфалта, вратата зад гърба й се затвори с трясък, машината изрева и след миг госпожица Гъдева остана сама под сянката на китната черница в центъра на притихналата чаршия.

Тя приглади роклята, прибра на кок червеникавата си коса и заизкачва бавно склона. До къщата на Гаврил имаше немалко път. Този четвърт час й беше необходим, за да обмисли стратегията си.

Гълъбина отхвърли молбата на горския, който я застигна с каруцата и предложи да я откара до чифлика. Кимна едва забележима на леля Роска, магазинерката, и отмина равнодушно врявата, която вдигаха група малчугани, скупчени край чешмата пред черквата. При други обстоятелства на драго сърце би побъбрила с продавачката в магазина, защото леля Роска беше най-осведоменият човек в селото. Освен това, за нищо на света не би оставила калпазаните да вилнеят пред входа на храма. Но този път мислите на Гълъбина бяха заети с нещо много по-важно. Тя спря да си поеме дъх, избърса с кърпа потта от лицето и пое отново нагоре.

Огромната двукатова къща бе кацнала на склона, притулена зад кичестите клони на овошките. Гълъбина доближи масивната дървена порта, поколеба се за миг, след това натисна звънеца. От таблото се разнесе ръмжащ звук. Гостенката бутна тежката врата и прекрачи прага.

Дворът изглеждаше необичайно пуст. Гостенката изчака близо минута, след това закрачи към къщата. Гаврил не излезе да я посрещне и това несъмнено беше проява на нелюбезност. Но психоложката щеше да преглътне и този горчив залък. Не биваше да разреши незначителни подробности да я отклоняват от целта.

Тя спря пред входа и надникна през прозорчето на кухнята. Помещението тънеше в мрак. Гълъбина повдигна юмрук, за да почука, но в този миг до слуха й долетя шепот, който накара ръката й да застине във въздуха. Гостенката се огледа, след това долепи ухо до дървото.

Гласовете бяха едва доловими, думите кратки и откъслечни. Гълъбина преглътна неспокойно. Беше дошла в неподходящ момент. Тя усети, че гърдите й се повдигат учестено. Може би най-разумно беше да обърне гръб и да се измъкне на пръсти. Но някаква незнайна сила я държеше прилепена до вратата. Чувстваше се изцяло погълната от фразите, които долитаха отвътре.

Гълъбина опря отново тялото си върху дървото и този миг чу ръмженето на приближаващ автомобил. Тя се отдръпна и приглади косата си.

И насън можеше да разпознае гласовете в къщата. Въпросът беше, какво прави тази нагла личност в дома на Гаврил. И защо Герев се бави да посрещне гостенката, която сам покани.

Гълъбина се огледа. Нямаше намерение да бяга. Щеше да узнае продължението. Истината й беше необходима, за да посрещне с достойнство предизвикателството, пред което се готвеше да я изправи добрият Гаврил Герев.