Пратеникът от езерото Гарда

Върху пода лежеше дълга сянка. Роко плъзна поглед по неподвижния силует. Вдигна клепачи и се сблъска с прозрачна призрачна фигура. Видението стърчеше на крачка от него и го наблюдаваше с трескави очи.

Роко поиска да извика, но от устата ме не излезе звук. Призракът пристъпи напред и едва сега чужденецът забеляза тежката маша в ръката му. Вдигна ръце да се защити, но беше късно. Онзи замахна и желязото се стовари върху гърба на крадеца. Роко изстена и се свлече върху дървения под. Болката от удара прониза тялото му.

Лежеше проснат по корем, но мозъкът му работеше. Щеше да изчака онзи да се успокои и тогава щеше да отвърне на удара. Човекът с желязото обаче не действаше според очакванията. Той забоде твърдото си коляно в гърба на поваления и започна да овързва ловко двете му ръце.

Роко усети как въжето се впи в китките му. Претърколи се настрани и направи опит да се изправи. Онзи обаче беше бърз като хищно животно. Хвърли се върху него и го повали отново върху твърдия под. Замахна и стовари якия си юмрук в лицето му. Роко почувства нечовешка болка под дясното око.

Чужденецът извърна глава и видя как кръвта закапа върху дебелия килим. Нападателят издърпа въжето и започна да го увива около глезените му. Роко усети, че все още може да движи краката си. Сви колене и изрита призрака в гърдите. Онзи полетя назад. Краят на въжето обаче остана в ръката му.

Непознатият запази равновесие, пристъпи напред и се нахвърли с още по-голямо настървение върху жертвата си. Нанесе втори безмилостен удар върху кървящото око и Роко едва не изрева от болка. Стисна зъби и притвори очи. Краката му бяха прилепени неподвижно един към друг. Онзи ги беше овързал здраво и в момента се наслаждаваше на резултата от ловкостта си.

Роко го изгледа с ненавист. Нападателят омота въжето около дланта си и започна да влачи крадеца по пода като измъкнато от капан животно. Роко изстена. Кървящото око остави алена следа върху излъсканите дъски.