Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
23
Гълъбина Гъдева не мина по улицата, която водеше към площада, а избра тясна стръмна пътека, която се спускаше край реката. Спря за миг край върбите да събере мислите си, след това забърза отново по склона.
По всичко личеше, че Гаврил не беше очаквал психоложката да откликне толкова скоро на молбата му. Но тази подробност в момента беше без значение. По-важното бе друго. Когато автомобилът на Делийски спря пред чифлика и лейтенантът цъфна в двора, Дарко обясни доста припряно, че баща му излязъл призори и не се е връщал дори за обяд. Гълъбина чу разговора, свряна между гредите в стария плевник. Истински късмет бе, че господин началникът не надуши присъствието й.
Гълъбина опря гръб в каменната ограда на гробището. Сърцето й биеше учестено, ушите й бучаха. Беше ясно защо Дарко побърза да отпрати лейтенанта. За да прикрие присъствието на онази нагла персона, която се подвизаваше в къщата. Гълъбина сбръчка дебелите си вежди. Отдавна подозираше, че онези двамата имат вземане-даване. Сега случката просто потвърди съмненията й.
Тя спря пред вратата на църквата и бутна ниската сводеста порта. Приведе глава и слезе по стъпалата. Трябваше да поговори със свещеника. Отецът беше мъдър човек. Можеше да й даде съвет, който да я изведе от мъглата, в която се луташе.
На прага я лъхна хлад. Гълъбина притаи дъх. Свещеникът не беше сам. Тя приближи на пръсти и различи две удължени сенки зад колоната вдясно от олтара.
Имаше чувството, че диша прекалено шумно. Че дъхът й кънти в тишината и се удря в голите стени. Гълъбина задържа въздуха в гърдите си. До слуха й долетя задъхан шепот, приглушено ридание, стон. Тя долепи гърди до колоната. Студът на камъка прониза тялото й.
Думите, които долови, накараха дъхът й да спре. Гълъбина прехапа долната устна до кръв. Значи всичко беше истина…
Тя заобиколи крадешком колоната, мина покрай редицата изкорубени столове, прокара гръб по избелелите стенописи и постави крак върху ниското стъпало.
Звънът на камбаната се удари в каменните стени и накара сърцето й да подскочи. Гълъбина изскочи на светло и хукна по улицата.
Само преди секунда беше разяждана от съмнения. Но по някаква странна приумица случайността й подхвърли признанието, което отдавна се страхуваше да чуе.
24
Делийски беше убеден, че долови гласа на Найла миг преди да почука на вратата в къщата. Появата на Дарко на прага го изненада. Момчето беше преживяло силен шок. Не очакваше да го завари на крак.
Лицето на Дарко изглеждаше стряскащо бледо. Клепачите му бяха подпухнали, очите бяха мътни и плувнали във влага. Младежът изричаше думите припряно и като че ли нямаше търпение да се отърве от присъствието на неканения гост.
Делийски реши да не издевателства над крехката психика на младия Герев. Сбогува се набързо и отпраши към кръчмата на площада. Там не успя дори да допие кафето си. Селяните се нахвърлиха върху него като оси. Не че покойникът беше любимец на селото. Просто Гаврил имаше навика да привлича всеобщата завист. Само че този път ставаше въпрос за престъпление. И неизвестно защо същият този Гаврил правеше всичко възможно да заеме в очите на съселяните си мястото на обвиняемия.
Делийски зави покрай новата жълта постройка, която се издигаше срещу входа на парка. Огледа с гордост двете крила, наподобяващи изящни островърхи кули. Прозорците представляваха високи тесни аркади. Лейтенантът поклати глава. Здравната служба беше най-модерната сграда в района. Строителството и оборудването й обаче струваха немалко пари и също толкова усилия от страна на най-влиятелните жители на селото.
Той бутна вратата и изкачи стълбите на бегом. Коридорът пустееше. Пред лекарския кабинет нямаше жива душа.
Лейтенантът почука, заслуша се, не чу отговор, натисна бравата, но вратата не поддаде. Спусна се обратно по миришещото на хлор стълбище, заобиколи овалния зид и надникна в задния двор.
Прозорците на докторския апартамент бяха широко отворени. Отвътре долиташе аромат на чай от горски треви.
Делийски прекоси градината и почука по стъклото на прозореца. След миг в очертанията на рамката изникна фигурата на високо чернооко момиче.
— Извинявай, че идвам в такъв час, но работата не търпи отлагане…