Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Злокобно предчувствие проряза съзнанието му. Злодеят беше довършил започнатото. Беше отворил още една рана в сърцето на селото.
Делийски почувства как гневът го връхлита неудържимо. Грешката беше негова. Не биваше да оставя тези хора насаме със злосторника. Негов дълг беше да ги защити. Той пристъпи в разхвърленото помещение. Погледът му се плъзна по въргалящите се по пода вещи. Отскочи върху захвърлен върху килима нож. След това падна върху огромен вързоп, омотан здраво с въжета.
Лейтенантът стисна очи. Можеше да си представи какво се крие под раздърпаните завивки. Картината завладя съзнанието му и той не се опита дори да я прогони. Поредната жертва! Беше допуснал селото да запише в хрониките си поредната невинна жертва!
Делийски приклекна до тялото и повдигна края на плата. Почувства, че ръката му трепери. Че е неспособен да овладее ужаса, който завладя съзнанието му.
Приведе се и в следващия миг погледът му се сблъска с две мътни, налети с кръв очи.
17
На масата цареше потискащо мълчание. Никой не говореше. Единствено ударите на стенния часовник отброяваха равномерния бяг на секундите.
За мъжете в помещението времето беше спряло. Движенията бяха замрели в застинали жестове. Обясненията бяха заглъхнали в неизречени фрази.
Най-възрастният от присъстващите се размърда върху стола.
— Денят ще е труден. За всички нас.
Думите увиснаха във въздуха. Никой от останалите двама не даде знак, че се вълнува от изненадите на деня. След вчерашните събития всичко предстоящо изглеждаше бледо, блудкаво, безцветно.
— Адвокатът ще пристигне към обяд.
Роко вдигна поглед. Подутината под окото му беше добила морав оттенък. По челото зееха открити рани. Страните му бяха покрити с охлузвания.
— Искам да дойде някой от адвокатите на баща ми.
Изричаше тази фраза за милионен път, но никой не отдаваше значение на молбата му. Роко въздъхна. Беше благодарен на полицая, че дойде навреме и го освободи от въжетата. Нямаше представа как пазителят на реда беше узнал за опасността, която го грози, нито искаше да знае.
— Кога мога да разговарям с баща си?
Мъжът в другия край на масата въздъхна.
— Пристигането на чужд адвокат ще отнеме време. Освен това ще е необходим преводач.
— Баща ми ще се погрижи за всичко.
— Чудесно! Само че след два часа ще долетят ония типове от столицата. И баща ти не може да направи нищо по този въпрос.
Роко наведе глава. Този тук не беше наясно. Баща му можеше да направи много неща по всеки въпрос. Не съществуваше проблем на този свят, който родителите му да не са в състояние да уредят.
— Ще те откарам в управлението. Предполагам, че ченгетата ще искат да огледат колата, с която пристигна. Когато приключат, ще се обадя във фирмата за рентакар. Да дойдат да си я приберат.
— Смартфонът остана в жабката.
— Онези ще му се зарадват. — Домакинът бутна стола. — Ставай, че закъсняхме!
Роко се изправи с неохота. На входа благодетелят спря за миг, обърна се и размаха пръст по посока на съществото, което се погрижи лицето на Роко да изглежда като кървава пихтия.
— А ти се връщай в леглото! Когато приключа навън, ще се разправям с тебе.
Дарко не помръдна. Погледът му остана забит в чинията пред него.
Дължаха му обяснения. Всички. До един. И щеше да ги получи. Без да чака разрешение от когото и да било.
18
Никога през живота си Герасим Делийски не се беше чувствал толкова прозрачен и лек. Буреносните облаци над главата му се сгъстяваха, но той имаше усещането, че всичките му грижи са се стопили. Поглеждаше нетърпеливо часовника и броеше минутите до мига, в който ще цъфнат съдниците. Идваха да го разпънат, но щяха да останат разочаровани.
Делийски беше наясно, че хората от столицата нямаше изобщо да си мръднат пръста, ако загиналият не беше доверен човек на властта. Затова се вдигаше цялата тази олелия. Комисии. Разследвания. Търсене на отговорност. Не че виновникът не трябваше да си получи заслуженото. Трябваше и още как. Но всичко можеше да приключи мирно и тихо. Без медиен шум, пукотевици и звън на фанфари.
Лейтенантът потропа с пръсти върху бюрото. Подаръкът за началството стоеше заключен в съседната стая. Наистина, беше поочукан, пораздърпан и посмачкан след изминалата нощ, но колегите се бяха постарали следите от насилие да не бият на очи. Никой не можеше да обвини органите в каквото и да било. Бяха пипали чисто, цивилизовано, професионално. Друг беше свършил мръсната работа. Освен това, Роко сам се беше набутал между шамарите. Поне така твърдеше Дарко. А Делийски нямаше основание да не му вярва.