Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Райли разтърси глава, беше хваната в капан. Костите й сякаш се бяха превърнали в желе. Тя се принуди да продължи да се движи.
По-добре да рискувам да стана обяд на един невидим вампир, отколкото жертва на групово изнасилване. Твърде рано е за шейпшифтърите.
— Предполагам, че изнасилвачите в наше време не се влияят от лунните фази — продума, а истерията заплашваше да я погълне.
Ръмженето се чу отново и тя застина насред стъпките си. По гръбнака й полазиха тръпки. Нищо човешко не можеше да издаде такъв звук.
Тя щеше да умре. Задави се от смях. Може би щяха да я сложат в моргата в камерата до тази на Морис. Глас — копринена мелодия от звуци, прозвуча в главата й.
Неживите никога няма да те имат, малка акнаша. Ти си твърде ценна за нас. Трябва да разберем как точно си придобила тази интересна дарба.
Кадифената ласка на гласа беше уловена от мисловните защитни стени на съзнанието й, докато се опитваше да се прокрадне в ума й.
Запленена, независимо от ситуацията, тя се опита също да изпрати мислено съобщение.
Кой си ти? Как можеш да говориш с мен по този начин? Нито вампирите, нито шейпшифтърите притежават такава способност или напротив?
Тя трескаво заоглежда небето, страхуваше се от нападение отгоре, после погледна зад себе си към бандитите.
Страхотно! Попаднах в капана на някакви игрички за контрол над ума и те ме настигнаха. Брилянтно, Райли. Защо просто не се предадеш и не легнеш долу доброволно?
Гласът отново прозвуча в съзнанието й, нежността му беше изчезнала, сменена от твърд лед.
Не се тревожи за тези глупаци зад теб. В настроение съм да причиня малко смърт.
— Смърт? — Дори когато един малък, тъмен ъгъл в душата на Райли се обнадежди и приветства идеята, съвестта й отказа да я приеме.
Беше видяла достатъчно смърт за една нощ. Беше видяла достатъчно смърт за цял един живот.
— Не, който и да си, не ги убивай. Моля те, просто ми помогни да се измъкна — каза тя на глас, осъзнавайки че вероятно се пазари с откачен кръвопиец.
Не се намесвай. Те вече са мъртъвци. Не обичам паразити, които нападат безпомощни жени. Мелодичните тонове на гласа му завладяха сетивата й, карайки нервните й окончания да бъдат напълно нащрек, дори когато настръхна раздразнено от арогантното му предположение.
Избра грешната жена, която да командваш, приятелче. И ако си някакъв свръхестествен гадняр, си избрал и грешната жена, с която да се опиташ да се нахраниш.
Тя се завъртя насред крачка, наведе се и застана в отбранителна позиция, чудейки се как би могла да се защити от всичките четирима. Единият от които нежив и с достатъчно сила, за да повдигне къща във въздуха.
Толкова ожесточена! Да те ям? Аз не съм вампир, свирепа моя. Но трябва да призная, че поради някаква причина, идеята да… те вкуся… не ме прави чак толкова нещастен. А дори все още не съм видял лицето ти. Така че кой се възползва от контрола върху ума тук?
Безмълвният му смях се промъкна в съзнанието й, разпалвайки го за… секс. Вълна от топлина се втурна в нея, обля я, обгърна я.
— Надявам се да не очакваш отговор на това — промърмори тя и усети лицето й да пламва, доволна, че е тъмно. — Що за идиотка би се почувствала секси, когато животът й е в опасност? Още малко и ще взема да си облека впита нощница, а после да сляза в мазето с цял отбор хокеисти — серийни убийци.
Тя се отдръпна от тях — от посоката, в която вероятно се намираше контролиращият ума мъж и от главорезите. Но сама жена нямаше шанс срещу всичките четирима.
Райли ги наблюдаваше, стиснала юмруците си толкова силно, че ноктите и се бяха забили в дланите, докато пияниците се приближиха и я наобиколиха. Вкисналата смрад на немитите им тела утрои гаденето, с което тя отдавна се бореше, и стисна уста, когато стомахът й се разбунтува.
Тя никога нямаше да е в състояние да победи и тримата, а бягството вече беше невъзможно. Не само от тях, но и от непознатия, който шепнеше в ума й. Но поне можеше да удари и срита всяка част от телата им, която влезеше в обсега й. Нямаше да я докопат без съпротива.
Стой мирна. Ще се разправя с тези престъпници. И тогава, акнаша, двамата ще си побъбрим малко за това как предаваш емоции чрез мисловни съобщения. Дори не си помисляй да се опитваш да избягаш от мен.
Райли отстъпи крачка назад, когато набитият, схванат мъж пред нея посегна напред, сякаш за да сграбчи гърдите й. Можеше да усети изпаренията в дъха му — на бира и киселата миризма на нещо по-силно.