Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
И какъв човек беше, по дяволите, щом дори искаше такова нещо?
Насили се да се изправи, погледна часовника си и изруга под нос. Почти беше станало време за полицейския час. Тя знаеше всичко, отнасящо се до него, дори имаше задължителното копие от Акта за защита на нечовешките видове от 2006 година, с което беше подлепила един от прозорците в дома си.
— Не ме интересува. Имам нужда от тази разходка. Никой няма да ме арестува заради няколко просрочени минути след часа за гасене на светлините от хората — промърмори.
Океанът означаваше за нея лек. Утеха. Умът й отчаяно се нуждаеше и от двете.
Говоря си сама. Ето това е знак, че скоро ме очаква лудницата.
Изрита празна консерва от пътя си и най-накрая стигна до пясъка, като натика неотворения протеинов десерт обратно в джоба си. Може би по-късно щеше да му обърне внимание.
Лунната светлина танцуваше върху повърхността на вълните, безгрижна в своето веселие. Незасегната от грижите на хората. Райли хвърли поглед нагоре, за да прецени в коя фаза е. Не беше чула предупреждение за пълнолуние по радиото тази сутрин.
Наближаваща пълнолуние. Добре. Все още имаше няколко дни преди пълнолуние.
Всички бяха станали много по-добри в следенето на лунните фази, след като шейпшифтърите обявиха за пръв път своето съществуване. Интересно колко промени носеше едно десетилетие. По-рано вероятно би предположила, че наближаващата пълнолуние фаза има нещо общо с маймуните.
Животът беше доста по-лесен, когато луната беше просто нещо, което кравите прескачаха в детските книжки.
Крави. Детски книжки.
Онова проклето мече и розовата му панделка.
Райли се стовари върху пясъка близо до водата и се остави на сълзите.
Когато нова вълна на скръб изпълни ума му, Конлан вдигна глава и подуши въздуха.
Тя беше близо. Тя? Не зная откъде съм сигурен, но да, жена е. Може би на няколко мили от тук?
Той закрачи напред, после ускори темпото.
Затича се. Накрая се разтвори в молекули от чиста вода и се стрелна напред със свръхестествената скорост на своя вид.
Трябва да я открия.
Нужда, необяснима, но непреодолима. Примитивна решителност.
Трябва да я открия веднага.
Райли пое накъсано дъх и се опита да се издигне над повърхността на теченията на скръбта, които заплашваха да я повлекат надолу. Дина щеше да отиде в затвора.
Моля те, Боже, пази Дина.
Младата жена отново вдигна поглед към мълчаливата луна и се засмя горчиво. Макар че, защо ли си правя труда? Не може да се каже, че стотиците молитви, които съм изпратила таи горе, са променили нещо. Най-жалко е за бебето. Дори ако тя оживее, ще отиде в приемен дом.
Райли се сети за бебето, което съвсем скоро беше настанила в приемен дом, в един от по-добрите. Госпожа Греъм обичаше всичките си деца, но имаше особен афинитет към прекършените. Бебето се беше втренчило в лицето на Райли, докато тя подаваше гърчещото му се, пристрастено към крека телце на новия му пазител. Мъничките му пръстчета се свиваха и отпускаха като актинии, търсещи слънчева светлина, която може би никога нямаше да се появи.
Тя потърка ръцете си, трепереща. Госпожа Греъм не можеше да приеме повече деца, а Райли не разполагаше с някой друг, толкова добър, който да има възможност. Бебето на Дина вероятно щеше да бъде отгледано в дори по-лоша среда от тази на насилието и мизерията, която беше оформила характерите на родителите й.
Ако въобще бебето оживее.
Райли почти физически избута мисълта назад в съзнанието си. Не можеше да мисли за това. Не сега. Не и когато беше толкова близо до ръба на лудостта.
Заключи го в кутия, Райли. Ще мислиш за това утре.
Дори докато стискаше челюст, за да възпре вика, който си проправяше път с нокти през гърлото й, някакво странно шесто чувство услови опасността. Забеляза ги бегло с крайчеца на окото си да се промъкват напред по пясъка, като се скриваха и появяваха сред сенките, които облаците образуваха. Трима. Тя скочи и се приведе, готова да побегне, като оглеждаше местността за път за бягство.
Беше зашеметена, че — за съвсем малка частица от секундата — се бе почувствала прекалено отчаяна, за да се опита дори да се спаси.
Глава 4
Конлан се завъртя във въздуха по-бързо, отколкото някога се беше движил и насочи вниманието си върху това да използва капките вода в морския въздух като призма, докато успее да види очертанията на фигурата й.