Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Клоуи повдигна Грейс на ръце.
— Изглеждаш ми много мила.
Емили се взря по-внимателно в Клоуи. Момичето имаше приятно закръглено лице, блестящи лешникови очи и дълга, лъскава кестенява коса с цвят на шоколадов пудинг. Веждите й като че ли не бяха оформяни от доста време, не носеше много грим и Емили беше уверена, че е виждала рокля като нейната в „Гап“. Веднага й хареса небрежността на момичето.
Входната врата на къщата се отвори и на верандата излязоха неколцина гости. Щом ги зърна, Емили се стресна. Палтата!
— Т-трябва да тръгвам — извика тя и рязко се обърна. — Работя тук като гардеробиер. Сигурно ще ме уволнят.
— Радвам се, че се запознахме! — махна й с ръка Клоуи и след това подхвана ръчичката на Грейс и също я размаха. — Хей! Ако ти трябват пари, искаш ли да гледаш Грейс в понеделник вечерта? Нашите не познават никого, а аз трябва да отида на интервю в училище.
Емили се спря.
— Къде живееш?
Клоун се засмя.
— Вярно. Това е важна информация, нали? — Тя посочи към другата страна на улицата. — Там.
Емили погледна към грамадната викторианска къща и тежко преглътна. Семейството на Клоуи се беше нанесло в стария дом на семейство Кавана.
— Ами добре. — Емили й махна за довиждане и се затича към къщата. Когато минаваше покрай храсталака, който разделяше дворовете на семействата Хейстингс и Дилорентис, тя чу писклив кикот.
Това я накара рязко да спре. Наблюдаваше ли я някой? Присмиваше ли се?
Кискането се изгуби между дърветата. Емили се затътри по пътеката, опитвайки се да прогони звука от главата си. Просто й се беше причуло. Вече никой не я наблюдаваше. Слава Богу, онези дни отдавна бяха отминали.
Нали?
3.
Поредният политик и идеалното му семейство
В събота вечерта Хана Мерин и приятелят й Майк Монтгомъри седяха в някогашния остъклен склад в центъра на Холис, който бе превърнат във фотографско студио. По високия таван на промишлената сграда бяха окачени ярки прожектори, множество камери и няколко различни платнени екрана — със син фон, есенен пейзаж и екран с развяващото се американско знаме, което според Хана бе изключително безвкусно.
Баща й Том Мерин стоеше сред групата си политически съветници, поправяше вратовръзката си и повтаряше репликите си. Той възнамеряваше да се кандидатира за американския Сенат на изборите през ноември и днес трябваше да заснеме първата си политическа реклама, която трябваше да покаже на Пенсилвания сенаторското му излъчване. До него стоеше новата му съпруга Изабел, която побутваше бухналата си кестенява коса и приглаждаше официалния си червен костюм, подчертаващ вида й на жена на политик — особено с подплънките си, гадост — и оглеждаше оранжевеещата си кожа в малко огледалце „Шанел“.
— Уф — прошепна Хана на Майк, който нагъваше поредния сандвич от шведската маса. — Защо някой не посъветва Изабел да се откаже от изкуствения тен? Честно, прилича на умпа-лумпа!
Майк се изкиска и стисна ръката й, когато доведената й сестра Кейт премина край тях. За нещастие Кейт изобщо не приличаше на майка си — тя изглеждаше така, сякаш бе прекарала деня си в козметичния салон, където бе освежила цвета на косата си, беше си сложила изкуствени мигли и си беше избелила зъбите, така че да изглежда перфектно за рекламата на баща си. Втори баща, не че Кейт правеше някаква разлика. Не че това имаше значение и за бащата на Хана.
Изведнъж, сякаш усетила гадните мисли на Хана, Кейт се обърна наперено.
— Няма да е зле да помогнете малко. Има толкова много неща за вършене.
Хана отпи апатично глътка от кутийката си с диетична кола, която бе измъкнала от хладилника. Кейт се беше самоназначила за мини асистент на баща си и се държеше като някой стажант от „Западното крило“.
— Какво, например?
— Например можеш да ми помогнеш да си отрепетирам репликите — предложи Кейт с началнически глас. Тя вонеше на смокиновия лосион за тяло на Джо Малоун, който според Хана миришеше на мухлясала синя слива. — Имам три реплики в рекламата и искам да звуча перфектно.
— Имаш реплики? — попита изненадано Хана и прехапа език. Кейт очакваше да чуе точно това.
Както беше предположила, очите на Кейт се изпълниха с престорено съчувствие.
— О, Хана, нима ти нямаш никакви? Чудя се защо ли? — Тя им обърна гръб и тръгна към снимачната площадка. Бедрата й се полюляваха. Вързаната на опашка лъскава коса подскачаше насам-натам. Устните й несъмнено бяха разтеглени в тържествуваща усмивка.