Където злото властва

Заветният фотьойл бе на самия връх на библиотечната кула. Съвсем не бе скъп. Ватен го бе купил от битпазара. Последвалото проучване на мебелните каталози бе показало, че се е снабдил с най-евтиния модел на фирмата „Бухус”[9] с тапицерия от изкуствена кожа, а самият фотьойл бе твърде закръглен и приличащ на табуретка, изглежда, заради спечелването на награди за дизайн, но все пак бе много удобен. Ватен бе стигнал до извода, че всеки човек, стига да не държи на такива дреболии като мода и стил, би нарекъл покупката му „удачна”.

Облегалката на фотьойла копираше технологията на креслата на „Ла Зет Бой”[10] и се сваляше напълно назад. Имаше, разбира се, и подставка за крака, изскачаща на мястото си, когато вие, мъркайки си миролюбиво нещо, се излегнете да си починете. Поради неясни причини само до преди пет години Ватен бе презирал удобните фотьойли, но сега ги бе заобичал. Най-важното от всичко обаче бе помещението, в което бе фотьойлът. Не бяха много креслата, които можеха да се похвалят, че се намират сред такъв интериор - сред библиотечни стелажи, върху които са наредени книги, бележки, стари брошури и рисунки, като всичките тези думи и мисли, правдиви и лъжовни, изпълваха стаята с живот. На Ватен неведнъж му се бе случвало да задреме там, горе, и тогава му се присънваха много странни сънища. Важно бе и това, че фотьойлът се намираше на височина, под самия покрив. Той страдаше от необичайна форма на клаустрофобия. Измъчваха го кошмари, в които го погребваха жив. Виждаше как по погрешка го взимат за мъртъв и го заравят в гроба, без никой да забележи, че на практика не е умрял. Тези кошмари бяха започнали след един действителен случай. Веднъж бе взел твърде голяма доза приспивателни и сърцето му едва не бе спряло. Бе почти умрял, но само почти. Преждевременното погребение бе една от онези настойчиви фантазии, които мамят и петте сетива. Когато Ватен бе обхващан от този кошмар, той буквално усещаше колко трудно му е да диша, как мирише влажната земя и колко тесен е ковчегът. Попадаше в пълна тъмнина и чуваше тишината, разстилаща се над него като море. Задъхвайки се в ковчега, той мечтаеше за въздуха и тревата, останали там, горе. Тези халюцинации по принцип се изтръгваха на свобода, когато се озовеше в тясно и малко помещение. И никога - в кулата на библиотеката.