Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие романтические романы » Господар на желанието
Господар на желанието - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господар на желанието

Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:

Красивата лейди Емили мечтае за трепета от любовта и радостите на брака. Тя е разтърсена от внезапната среща с мистериозния непознат, който пристига в замъка на баща й, за да я отведе със себе си. Възможно ли е в лицето на този спиращ дъха мъж да открие любовта, за която така копнее? Дрейвън дьо Мантагю, графът на Рейвънсууд идва да вземе лейди Емили... но не като своя любима, а за да подсигури мира между два враждуващи рода.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 111
Перейти на страницу:

Поемайки дълбоко дъх, за да си вдъхне кураж, Емили погледна за последен път към единствения дом, който някога е имала, след това тръгна към вратата и надолу по стълбите, където я очакваха придружителите ѝ.

Един от вестоносците на краля се приближи, за да ѝ помогне да се качи на коня.

Благодари му за любезността, докато наблюдаваше как прислужницата ѝ Алис се покачи на първата каруца и седна.

Вестоносецът се върна при коня си и щом го яхна, потеглиха.

Лорд Дрейвън и хората му чакаха от другата страна на портата. Шлемът му бе спуснат и тя се почувства обезпокоена, че не може да види лицето му.

Успя обаче да чуе приглушеното му проклятие, когато той забеляза трите каруци зад нея.

– Да не би да взехте всичко от замъка? – попита той.

– Взех само най-необходимото.

Рицарят от дясно на лорд Дрейвън избухна в смях. Черната му туника имаше златен гарван, който бе малко по-различен от този Дрейвън.

– Млъкни, Саймън, преди аз да те накарам да го направиш – каза лорд Дрейвън.

Онзи, който се наричаше Саймън, свали шлема си и ѝ се усмихна топло. Той бе също толко красив като лорд Дрейвън, но изглеждаше съвсем различно и му липсваше суровото, примитивно обаяние, което графът сякаш излъчваше от всяка своя пора. Червената коса на Саймън беше само един тон по-тъмна от цвета на тиква, а сините му очи блестяха добродушно. Той имаше малка, добре оформена брада.

Подкарвайки коня си напред, той спря до нея.

– Позволете ми да се представя, милейди – каза той чаровно. – Аз съм Саймън Рейвънсууд, брат на страшния великан и ваш най-ревностен защитник по време на това пътуване.

– Прекрасно – сухо каза лорд Дрейвън. – А би ли ми казал, кой ще я предпази от лигите ти? Трябва ли да извикам оръженосеца си да донесе парцали или да изчакам, докато тя започне да се дави?

Саймън се наведе леко напред и каза тихо, така че само тя да го чуе.

– Само лае, но не хапе.

Тя погледна към мъжа, чието име бе синоним на смъртта.

– Аз подочух друго.

– Да, но си го чула от тези, които са го срещали по време на битка. Там той е непобедим, опасен като атакуващ лъв. Но извън битките, той е справедлив мъж, със силен рев.

– И с остър меч, за тези които ми досаждат извика Дрейвън с онзи рев, за който Саймън спомена.

Лорд Дрейвън се обърна към хората си и им нареди да тръгват.

Те яздеха пред и зад нея, а Дрейвън застана начело. Саймън яздеше до нея, а Алис я следваше с каруците.

Емили се опитваше да изучи мъжа, за когото се бе зарекла да се омъжи, но сега не бе напълно сигурна, че ще удържи на думата си. Тя бе чувала много неща за Дрейвън дьо Монтагю от баща си и от други хора, които бяха посещавали дома ѝ.

Той бе мъж, известен с несравнимата си смелост в битките и в турнирите. Никой не го бе побеждавал, а веднъж дори бе спасил живота на краля. Няколкото дами, които го бяха срещали, не бяха излъгали за хубостта му. Той наистина бе красив и свиреп.

Нищо чудно, че прислужниците въздишаха само при споменаването на името му.

Той стоеше изправен на седлото и се движеше в ритъма на коня. Всеки можеше да види, че лорд Дрейвън се чувстваше като у дома си на гърба на коня и от това, което бе чула, той бе прекарал голяма част от живота си в походи.

И все пак, беше странно да го гледа сега и да знае, че един ден той можеше да бъде неин съпруг. Че може да споделя леглото му, където той ще я види така, както никой мъж не я е виждал и ще я докосва на места, където никой не я бе докосвал преди. И ще я целува в малките часове на нощта.

По лицето ѝ плъзна горещина. Никога досега не бе мислила по този начин за истински мъж. След като Алис бе с мъж за първи път, те дълго време говориха най-подробно за това, какво се случва между мъжа и жената.

Какво е чувството, когато един мъж покори с тялото си една жена.

От тогава Емили си мечтаеше за русокос мъж с весели очи, който винаги бе готов да се засмее. Нощем, когато нямаше кой да види руменината, заляла страните ѝ, тя оставяше фантазията ѝ да блуждае.

Като момиче, тя естествено предполагаше, че първият ѝ мъж ще бъде съпругът, който баща й ще ѝ избере. А само в най-дивите си фантазии мечтаеше, че ще обича мъжа, отнел девствеността ѝ. В най-добрият случай, тя се надяваше да държи на него.

А скоро щеше да настъпи моментът и лорд Дрейвън щеше да е този, който...

Тя потрепери само при мисълта за това как свирепият воин превзема тялото ѝ. За това как устните му, които щяха да завладеят нейните в първатай целувка.

Дали щеше да е нежен или да я насили?

Алис я предупреди, че жената не може да разбере със сигурност само като гледа един мъж, как ще се отнася с нея, докато са усамотени в спалнята.

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)