Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Няма проблеми — отвърнах. — Близнака и Скорпиона не могат да пазят чужди
тайни, да не говорим за техните. Трябва направо да имат собствено радио. Ако имаха, аз бих
ги слушал.
Малко по-късно Близнака се върна, помъкнал със себе си Скорпиона, който се влачеше с
неохота.
Зодиакалните Джорджовци — единият от южен Лондон, другият от Канада — бяха две
неразделни улични типчета, леко зависими от седем вида дрога и напълно зависими един от
друг. Спяха в относително удобния вход на един склад и припечелваха с тичане по поръчки, доставка на дрога за чужденци, понякога продаваха информация на гангстери.
Заяждаха се и спореха помежду си от първата си прозявка, та чак докато не пропаднеха
в съня, но толкова се обичаха и дружбата им се отличаваше с такова постоянство, че всички, които познаваха зодиакалните Джорджовци, ги харесваха заради това — Джордж Близнака
от Лондон и Джордж Скорпиона от Канада.
— Извинявай, Лин — смънка Скорпиона, когато Близнака го довлече. — Аз, такова, бях
под прикритие. Закърших я с ЦРУ, трябва да си чул.
— С ЦРУ ли? Не бих казал, че съм чул. Бях в Гоа. Какво става?
— Появи се тука един дъртак — намеси се Близнака, а по-високият му приятел закима
бързо. — Със снежнобяла коса, ама не е престарял, ходи с тъмносин костюм и вратовръзка, бизнесмен, един вид.
— Или ЦРУ — прекъсна го Скорпиона, като се наведе и ми го пошепна.
— За Бога, Скорпион! — изломоти Близнака. — Каква работа ще си има ЦРУ с такива
като нас, ебати!
— Имат едни машини, които могат да четат мисли. Дори през стените — пошушна
Скорпиона.
— Щом могат да четат мисли, няма смисъл да шепнеш, не мислиш ли? — настоя
Близнака.
— Може вече да са ни програмирали да шепнем, докато ни четат мислите.
— Те ако прочетат твоите мисли, ще побягнат с писъци из улиците, ебати! Цяло чудо е, че аз още не съм побягнал по улиците с писъци! Не мис'ш ли?!
Не съществуваше надеждна карта на лъкатушните отклонения в споровете между
зодиакалните Джорджовци, нито пък имаше ограничения във времето. Обикновено ми бяха
забавни, но невинаги.
— Разкажи ми за белокосия костюмар.
— Не го знаем кой е, Лин — възвърна се Близнака към настоящето. — Обаче тия два дни
е разпитвал за Скорпиона в „При Леополд" и по разни други места.
— ЦРУ е — повтори Скорпиона, а очите му се озъртаха за скривалище.
Близнака ме погледна с печално изражение, което крещеше „Защо ли се родих!" Опита
се да прояви търпение. Пое дълбоко въздух. Но не му се получи.
— Ако са ЦРУ и могат да ни четат мислите — изръмжа той на Скорпиона през стиснати
зъби, — то надали ще тръгнат да обикалят и да разпитват за нас, нали? Щяха да дойдат
направо, да ни тупнат по рамото и да кажат: „Ей, старче! Ей сега ти прочетохме мислите с
нашата машина за четене на мисли и не ни се наложи да разпитваме за тебе, нито да те
следим, защото си имаме машини за четене на мисли, които четат хорските мисли, щото сме
ебаси и ЦРУ-то." Не е ли така?
— Ами…
— Като е разпитвал за тебе, казал ли ти е името? — попита Навин. Младото му лице бе
сериозно. — И за двамата ли е разпитвал, или само за Скорпиона?
Двамата го погледнаха.
— Това е Навин Адеър — представих го. — Той е частен детектив. Последва пауза.
— Мътните да го вземат — измърмори Близнака. — Каква ти частност, като го обявяваш
насред пазара за плодове и зеленчуци? Направо си е обществен детектив, мен ако питаш.
Навин се разсмя.
— Не ми отговорихте — каза той. Нова пауза.
— Що за… детектив е той? — попита подозрително Скорпиона. — Детектив —
отвърнах. — Също като при свещеника, плащаш веднъж. Отговори на въпросите, Скорпион.
— Знаеш ли… — Скорпиона се взря замислено в Навин. — Като си помисля, оня тип
вярно е разпитвал само за мен, а не за Близнака.
— Къде е отседнал? — попита Навин.
— Още не знаем — отвърна Близнака. — Отначало не го взимахме насериозно. Обаче
минаха два дни. Скорпиона взе да се шашка, а пък той и без друго си е ошашкан достатъчно, ако ме разбираш. Днес едно от уличните момчета следи белокосия дъртак и доста скоро би
трябвало да узнаем къде е отседнал.
— Ако искате, аз ще я проверя тази работа — предложи тихо Навин.
Близнака и Скорпиона ме погледнаха. Свих рамене.
— Да — съгласи се набързо Скорпиона. — Да, по дяволите. Моля те, пробвай да