Момиче за шпионина

Най-вероятно убиецът е сам. Ако бяха повече, някой от тях непременно би се качил с мен в асансьора за по-сигурно. И така, независимо дали слиза с втория асансьор, или търчи по стълбището, аз имам две минути преднина. Как да ги използвам с максимална полза? Да изскоча от входа и да тичам към магазина, където има телефон? Ще трябва да преодолея откритото пространство на двора… Представих си как криволича в тръс из хлъзгавата кал. Е, ако искаш да оживееш, ще търчиш, дори да си самият генерален прокурор… Сърцето ме прободе, когато си спомних за Ирина и дъщеричката ми. Как ще се чувстват, когато разберат, че са ме очистили на две крачки от къщи? Не, няма да бягам, но и ризата си няма да късам на гърдите: стреляй, значи, гад!

Асансьорът леко друсна и спря на първия етаж. Оттатък вратата чух гръмки гласове. Хора, компания, може и да са на градус. Добре ли е това, или зле?

Вратата на асансьора се отвори — пет от момчетата, кибици на етажната площадка гледаха срещу мен. Известно време мълчаливо се наблюдавахме.

— Привет, Александър Борисич! — поздравиха те в нестроен хор.

— Бързо се огледайте за един мъж в маскировъчно облекло!

— Няма го. Ама и вие ли го видяхте? — зашумяха момчетата, които изглеждаха ужасяващо живописно в своите черни кожи, вериги и прочие племенни знаци на градски аборигени.

— Влезте вътре! Само внимателно, да не настъпите това!

Ругаейки, момчетата наскачаха в кабината, като продължаваха възмутено да разказват:

— Сивия и Антон седяха на стълбите, дето водят към тавана, и ни чакаха. А тоя идва и вика: къш оттук! Антон е по-спокоен, но Сивия веднага му се озъбил: изчезвай, чичка! И той тогава като го треснал…

— Къде отиваме? — попитах ги аз.

— Как къде? Ще го пребием…

— О! А това какво е?

Някой от тях видя стърчащото от стената острие.

— Нож със стрелящо острие — казах. — Кой от вас живее в този блок?

— Ние със Славка.

— Значи така, Славка, ти вземаш чантата ми и тичаш вкъщи… Без възражения! Имаш ли телефон?

Той кимна.

— От къщи ще позвъниш на жена ми и ще я предупредиш от мое име да не си показва носа вън и на никого да не отваря! Разбра ли?

— Да.

— На кой етаж живееш?

— На четвъртия.

— Като начало отиваме там. Та какво стана със Серьога?

— Ами оня го свали с първия удар, после заповяда на Антон да се разкара и да измъква и Серьога.

— И вие искахте да си върнете, а?

— Че как иначе?

— Хлапаци! Глупави деца! Той даже няма да ви докосва с пръст, ще ви натръшка с тия ножчета, ако ще всички да сте наследници на Брус Ли. Така че, ако искате да ми помогнете, трябва да му отвлечете вниманието. Ясно ли е?

— Да.

Асансьорът спря на четвъртия етаж.

Младежът се канеше да тръгне с чантата ми, но тогава ми хрумна една забавна идея.