Момиче за шпионина

После се заизмъква и мъжът, като си помагаше с едната ръка. Във втората държеше вероятно пистолет. Сега трябваше да избера най-подходящия момент. Стъпенките по желязната стълбичка бяха раздалечени доста, затова дори трениран човек не би могъл да изскочи от люка като нинджа на пружини. Ето и моят убиец, държейки пистолета насочен пред себе си, се опря с лявата си длан на ръба на правоъгълния отвор и започна да изнася нагоре левия си крак… В този момент на най-голямата му нестабилност аз пристъпих вляво от капака, където щеше да му бъде трудно да стреля — щяха да му пречат и железният капак, и собствените му ръка и крак. Той реагира на появата ми, но със закъснение. Ударът с лоста попадна точно върху челото му. С ръмжене, в което имаше и болка, и ярост, убиецът се хвана с лявата ръка за главата, отпусна се върху капака и започна да се свлича надолу. Тъмната му от кръвта длан инстинктивно се залови за несигурната опора на железния капак. Капакът се стовари с глух удар точно върху китката на убиеца… и аз чух как тялото му тупна на циментовата площадка отдолу.

Без да му дам време да се опомни, веднага дърпам към себе си капака и макар не така мълниеносно като убиеца, но по мое мнение доста бързо се спускам долу.

Воинът от неизвестно чия армия е в безсъзнание. От здравата цицина на челото му струи черна в мрака кръв. Лявата му длан също е окървавена и ръката му е неестествено подгъната. Бързо вземам пистолета от дясната му ръка и после смъквам якето му до лактите, за да скова движенията му, разкопчавам панталона и измъквам от джобовете ножове, палка, газов спрей, че и шнур за душене. С този шнур му завързвам ръцете.

Сега няколко дълбоки вдишвания и издишвания, за да нормализирам дишането си и сякаш нищо не е станало, пъхам в секрета на вратата си ключа.

Вратата се отваря мигновено. Неволно присвивам очи от ярката светлина в коридора, а когато виждам пред полузатворените си клепачи бледната като платно Ирина, насочила пред себе си газов пистолет, вдигам на шега ръце:

— Бива си го посрещането след работа!

— Защо не се скри тук, когато той те подгони надолу?

Прогоних от лицето си действително неуместната усмивка и казах:

— Мила, даже глупавата патица отвежда ястреба далеч от гнездото си, а ти искаш да се крия зад твоя гръб!

Тя понечи да отговори, но в този момент на площадката стана съвсем светло от десетина мощни фенерчета. По стълбището и от двата асансьора налетяха милиционерите от екипа за бързо реагиране. Най-отпред, разбира се, се носеше Слава Грязнов. Той бързо ме опипа и каза полувъпросително:

— Цял ли си? — После поздрави: — Привет, Ира!

— Аха! Добър вечер на всички! — опита се да бъде язвителна тя, което показваше, че жена ми започва да се успокоява.

— Той само да те съблече ли искаше? — попита ме Слава.

— И да ме събуе!

— С какво го подреди така? — с уважение каза Грязнов, докато гледаше към убиеца и наведения над него лекар.