Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Защо ги е проверявал при вас, Семьон Семьонович? — попита Слава. — Ако е получавал доларите в банка, там си имат детектори за валутата.
Мойсеев ровеше из своя архив и едновременно отговаряше на Грязнов:
— Често да ви кажа, и аз го попитах. Знаете ли какво ми каза? Половината от цялата доларова наличност, която се носи из нашите простори, е изкусна фалшификация, която може да бъде хваната само от експертна група във Вашингтон, може би в нашата централна банка, е, и от Семьон Семьонович…
— Виж ти! — учудих се. — Ако бяхте построили рекламната си кампания върху тези думи, нямаше да можете да се отървете от клиенти.
— Несъмнено, Саша — кимна Мойсеев. — Но аз съм калпав търговец. За което ме упрекваха и собствените ми деца.
Обадих се по телефона на Меркулов. Той още беше на работа.
— Костя, за утре ми трябва заповед за арестуването на заподозрения Андриевски.
— Вече? — малко се учуди той.
Разказах му за последните открития, направени с помощта на снимката, която копираха от филмчето на Федулкин в нашата фотолаборатория.
— Добре — съгласи се Костя. — Ще ви дам ордер, само го употребете в интерес на работата.
— Има си хас! — изтръгна се от мен.
8.
Следователят е човек, който установява вината на конкретно лице за съвсем конкретно престъпление. Работата предполага точна логика на доказателствата и стремеж към истината в съчетание с безпристрастност. Но следователят е човек и затова освен логика, притежава и чувства. И макар емоциите никога да не надделяваха над моя отделно взет разум, те можеха да повлияят повече или по-малко на отношението ми към човека. Така понякога ми беше симпатичен рецидивистът Петров, с прякор Бодила. Той беше убиец, незаслужаващ никакво снизхождение, но не беше тъпо и злобно същество или маниак. А преди да стане професионален убиец, извършваше дръзки и даже изобретателни престъпления, което импонираше на мен и на моите колеги, достатъчно обръгнали от кървави битови скандали. Да разследваш убийство с брадва в кухнята е едно нещо, особено когато убиецът хърка на пода до убития, а на масата над тях стои недопита бутилка водка. И съвсем друго нещо са дръзките изненадващи обири, на каквито беше способен в младините си Бодила. А и към нас покойният бандит се отнасяше без ненавист, дори уважаваше Грязнов.
Юрий Андриевски ми харесва. Дори сега, когато съм почти сигурен, че е престъпник, замесен вероятно в държавна измяна. Той е млад, ерудиран, умен. Умее да се държи и да се представи добре — качества, позабравени по времето на социалистическото еднообразие. С такъв човек е добре да дружиш, но и да изиграеш с него играта „следовател — заподозрян“ също ще бъде интересно.
Замислен за тези неща, аз незабелязано стигнах дома си по разкисналия се от мокрия сняг тротоар. Късният час и кишата бяха изгонили по домовете им дори хулиганстващите пубери.
Бях свикнал да ги виждам на площадката на последния етаж — пият бира, играят на карти и натискат момичета. От всички съседи на етажа аз май съм единственият, който се прибира най-често след осем вечерта. Затова отношенията ми с тях са почти приятелски. Понякога, ако не е много късно, спирам за малко да побъбрим и да пийна бира. Това много им харесва. А като отплата, че не ги гоня от вратата си и не викам милиционерския патрул, те не псуват на висок глас, не оставят след себе си отпадъците от житейската дейност на своята младежка, но все още непристъпила закона банда. Понякога ги консултирам по правни въпроси, без да забравям, разбира се, възпитателния момент. Когато например ме попитаха може ли да се изплъзнат от казармата така, че да не ги опандизят после, аз напълно правдиво им отговорих, че най-сигурният начин е да влязат в някой институт…
Наистина, момчетата смятаха асансьора за ничия земя. Затова стените на кабината му, която бавно и със скърцане ме издигаше нагоре, бяха осеяни с петна от горено, рисунки и надписи, които доказваха нагледно, че юношеската свръхсексуалност не е измислена от досадните последователи на доктор Фройд.
Надписите са нещо привично и дори на моменти забавно, но този път имаше един детайл, който превръщаше пътуването в тест за гнусливост. През сивия, оплют под на кабината се беше проточила розово-сива локвичка от повръщано. Едва не нагазих в нея, когато влизах в кабината на първия етаж, добре, че ме предупреди рязката миризма.