Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Направо ме засърбяха дланите от толкова неочаквано откритие. Постарах се да прикрия вълнението си и почти равнодушно попитах:
— Сигурен ли сте, че е същият?
— Да, разбира се. Тогава беше с шапка и не я свали, но усмивчицата му е доста запомняща се.
Появи се Слава и без да чака въпроси, лаконично каза:
— Нищо интересно. Седи си вкъщи.
— Затова пък ние с дежурния имаме за теб изненада — казах му и добавих: — А и за мен май беше…
Грязнов изслуша дежурния, който отново разказа за обстоятелствата около срещата си с преоблечения като милиционер Андриевски, разтърси ръката на майора, а когато излязохме на улицата, ми каза:
— Да знаеш, Саша, камък ми падна от сърцето! Майка ми казваше: крадецът има един грях, а окраденият — сто. Защото докато не разбереш кой е бил, в кого ли не се съмняваш. А лошият помисъл при православните също минава за грях. Струва си да се напием по този повод!
— Не днес.
— Е, значи само малко ще пийнем.
— За малко, не съм против.
7.
Слава още не беше успял да си махне ръката от звънеца, когато Семьон Семьонович отвори вратата.
— Влизайте, влизайте, момчета! Благодаря ви, че дойдохте.
— Семьон Семьонович — казах, докато се изхлузвах от якето си в тесния коридор, — извиняваме се още от прага, но имаме едно скромно желание: по сто и седемдесет грама на калпак. Може и по сто. Разбира се, нахално е от наша страна за кой ли път да идваме без бутилка, но просто по сергиите продават такива ментета, че по-добре да пием одеколон!
— Защо са тия извинения, Саша?! — възкликна Мойсеев. — Аз така и не се научих да пия водка сам, а не можах да изкореня навика си да я купувам. Така че смятайте колибата ми за стая за психическо разтоварване.
— Или натоварване, ако прекалим — подхвана Слава.
Колкото и да ни канеше Мойсеев в хола, ние се настанихме в кухнята, пийнахме наложената с билки водчица и разправихме на стария криминалист повода за разпивката.
— Искате ли да погледнете тази млада мутра? — попитах аз, когато завърших разказа за нашите последни успехи и неуспехи.
— Винаги са ме интересували надарените хора, Саша, даже ако се намират, така да се каже, от другата страна на барикадата.
Извадих снимката и я подадох на Семьон Семьонович.
Той по стар криминалистки навик я взе внимателно, с крайчетата на пръстите си за ъглите, сложи я на масата пред себе си, погледна през очилата, наклони се още, вгледа се и каза нещо, което не бяхме чували никога от него:
— Слава, ако не ви затруднява, налейте ми пълна чашка…
Очарован като зрител в лапите на хипнотизатора, Грязнов изпълни молбата, после наля и на себе си, като старателно избягваше моя строг поглед.
Мойсеев гаврътна на един път съдържанието на чашката, помириса парче хляб и промълви:
— Момчета, няма да повярвате, защото така не става даже в индийските филми, но да се натровя с фиксаж, ако този момък не е мой постоянен клиент…
— Кой? Онзи, който си проверява доларите при вас ли?
— Същият.
Аз се облегнах изнемощяло на стената.
— Ама слушайте, моля ви се, днес не е ден, ами направо бенефис на Андриевски!
— Наздраве тогава, да не му се случва на момчето нищо лошо, нито холера, нито СПИН, за да доживее здравичък до ареста си! — провъзгласи Слава.
— Чакай! — спрях го и се обърнах към Мойсеев: — Семьон Семьонович, дълго ли идваше той при вас?
— Около година. Във визитите му нямаше система, нищо такова, по което да знам предварително кога ще се появи. Едно се повтаряше — той винаги се обаждаше по телефона, преди да дойде, при това между обаждането и идването му имаше съвсем малко време. Създаваше се впечатление, че звъни от някой съседен блок…
— Той има телефон в колата — поясни Слава.
— Кога идва за последен път? — попитах аз.
— Не много отдавна. На двайсети ноември. Саша, ако ви е нужно, мога да възстановя точно всички дати на посещенията му, а също и сумите, които е носил за проверка.