Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— С железен лост и малко здравословен страх за собствената ми кожа.
Слава кимна и попита лекаря:
— Ще го бъде ли пациента, докторе?
— Засега не знам — измърмори той. — Изглежда, сякаш е сгазен от влак.
В това време оправиха повредения от убиеца електрически кабел и запалиха осветлението.
Сега, когато видях какво съм направил с този човек и каква мускулеста машина е била пратена да ме убие, усетих истински страх.
Някой настойчиво си пробиваше път през плътната тълпа милиционери.
— При Александър Борисич отиваме… Носим му вещите.
Това бяха моите помощници. Като поглеждаха плахо към оплескания в собствената си кръв културист, чиято глава вече беше омотана в чалма от бинтове, младежите почтително ми подадоха чантата, дрехите и обувките.
— Запознайте се, момчета, това е моят приятел следователят Грязнов! А това са моите съседи. Заедно с тях свалихме този бизон!
Слава напълно сериозно им стисна ръцете, като повтаряше:
— Благодаря! Благодаря ви, приятели…
После момчетата бяха избутани от оперативните работници и започна рутинната работа. Аз послушно отговорих на въпросите на ръководителя на оперативната група. Наистина въпросът кой може да е желаел смъртта ми доста ме позабавлява — такива имаше доста много. Впрочем скоро кръгът на заподозрените се стесни до минимум.
— Господин Турецки, елате, ако обичате, тук — повика ме лекарят.
Когато се приближих, той обърна ръката на убиеца така, че да се вижда вътрешната страна на натежалото от мускули рамо.
— Вижте, може би това ще ви наведе на известни догадки.
Наведох се, после приклекнах, за да разгледам по-добре неголямата скорошна татуировка, направена с черен и червен туш: правилен черен кръг, а в него червени буквички „АА“. Ангелите от ада.
— Благодаря, докторе, сега всичко е ясно!
Тресеше ме от нерви. С усилие на волята и напрягане на мускулите се опитах да спра треперенето. И на моменти ми се струваше, че съм успял. Но после треската отново се завръщаше някъде отвътре.
— Слава — казах аз, когато отнесоха командоса от ГРУ в болница и всички си тръгнаха. — Слава, дали да не пийнем по една?
— Трябва — съгласи се той, после добави строго, като ми намигна: — Само че мъничко, утре денят ще е напрегнат!
Ирина вече беше успяла да си поплаче скришом, да сложи масата и ни посрещна с усмивка. Тя пийна с нас, след което полушеговито забеляза:
— Не й провървя на нашата дъщеря с родителите: майката — истерична музикантка, бащата — мрачен юрист, който работи денем, нощем и през отпуската…
10.
Костя Меркулов — не, какво говоря! — Константин Дмитриевич Меркулов не ползваше много често служебната черна волга, която му беше зачислена персонално. И макар сега у нас да си падат по западните коли, Костя си поиска сигурната и проверена, макар и малко примитивна старица, производство на Горковския автозавод.
Казват, че с хубавото се свиква бързо. Може и да е истина, но в такъв случай Костя е урод в семейството на шефовете. Той ползва колата само в работно време и по служебни задачи. Понякога се опитвам да го навия поне веднъж да разкара служебната кола за лични нужди, за да има какво да разказва на внуците. Но Костя е непреклонен като изписания от Бонч-Бруевич в розови краски чичко Ленин.
Днес обаче Меркулов сам нареди колата да е на линия от сутринта до края на света. Той беше разбрал почти веднага какви приключения съм преживял вчера късно вечерта.
— Знаеш ли, Саша, никога не съм бил циник, но това, което ще кажа сега, си е най-чиста проба цинизъм — това, че изпратеният за теб убиец е от спецподразделението, ни е от полза. Сега ще трябва да си развържат езиците или ще ги пратя на майната им в запаса!
Непривично и интересно беше да се наблюдава ядосаният Костя. Обикновено той пречупваше убийците меко, без да повишава тон и без да хвърля яростни погледи. А сега такава експресия! А и не отивахме къде да е, а при началника на Главното разузнавателно управление на Генщаба, при човека, благословил създаването на „Ангелите от ада“.
— Обаче и теб си те бива, Саша! Избрал си за битката с него зверска тактика — и спечели!
Спомените за вчерашния ден не предизвикваха у мен положителни емоции, но Костя говореше искрено, затова се включих: