![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Не чу ли какво каза Шейд? Онази Ливи, която съживим, може да няма нищо общо с нашата Ливи. Твоята Ливи.
Тай го последва във водата. Мъгла се спускаше, за да я докосне, обгръщайки ги в бяло и сиво.
— Ако направим магията както трябва, ще си бъде тя. Това е всичко. Просто трябва да я направим добре.
Кит усети сол в устата си.
— Не знам…
Тай вдигна ръка, махвайки към хоризонта, където звездите изчезваха в мъглата. Хоризонтът беше черна линия, прошарена със сребро.
— Ливи е там някъде. Там, където не мога да я достигна съвсем, но я чувам. Изрича името ми. Иска да я върна. Нуждае се да я върна. — Крайчецът на устните му потрепери. — Не искам да го направя без теб. Но ще го сторя.
Кит направи още една крачка в океана и спря. Колкото по-надълбоко влизаше, толкова по-студено ставаше. И не беше ли така с всичко — помисли си. — Съществуват много начини, по които магиите могат да ти навредят. Бих могъл да си тръгна. Бих могъл да оставя Тай да го направи сам. Ала това ще бъде краят на приятелството ни. Ще се окажа изключен от плановете му също като Хелън, също като Дру. Също като всички останали.
Струваше му се, че изтръгват въздуха от дробовете му. Обърна се към Тай.
— Окей. Ще го направя. Можем да отидем на Пазара на сенките утре.
Тай се усмихна. А може би беше по-правилно да се каже, че усмивка озари лицето му като изгряващо слънце. Кит стоеше, останал без дъх, а водата се отдръпваше около него, докато Тай се приближи и обви ръце около врата му.
Спомни си как бе прегърнал Тай на покрива на Лондонския институт, но тогава бе, защото Тай беше изпаднал в паника. Тогава бе, сякаш държеше диво животно в ръцете си. Сега Тай го прегръщаше, защото го искаше. Мекият памук на ризата му, усещането от косата му, докоснала бузата на Кит, когато Тай скри изражението си, като зарови лице в рамото му. Кит чуваше дишането му. Обви ръце около него, сключвайки студените си пръсти на гърба му. Когато Тай се притисна в него с въздишка, на Кит му се стори, че е спечелил надбягване, в което дори не знаеше, че участва.
— Не се тревожи — каза Тай тихичко. — Ще си я върнем обратно. Заклевам ти се.
Именно от това се страхувам, помисли си. Ала не каза нищо. Просто прегръщаше Тай, омалял от отчаяно щастие, затворил очи срещу натрапчивата светлина на луната.
— Тук сме, за да ви помогнем — каза спътникът на Кристина и Ема го разпозна със закъснение: принц Адаон, един от синовете на краля. Беше го видяла предишния път когато беше в земите на феите. Беше висок елфически рицар, с цветовете на тъмните елфи, красив и мургав, с две ками на кръста си. Сложи ръка върху ластарите на килията им, които се разтвориха под допира му. Ема се промуши навън и прегърна Кристина.
— Кристина — каза Ема. — Толкова си опасна, колкото си хубава.
Кристина се усмихна и я потупа по гърба, докато Адаон освобождаваше Джулиън, а после Джейс и Клеъри. Джейс последен се измъкна между ластарите и повдигна вежди срещу Джулиън.
— Какво казваше за желанието да ни спасят?
— Не можем да останем тук много дълго — рече Адаон. — Ще дойдат други стражи и рицари. — Погледът му се плъзна по редицата килии. — Къде са те?
— Кои? — попита Ема, пускайки неохотно Кристина.
— Марк и Кийрън — отвърна Кристина. — Къде са Марк и Кийрън?
— Дойдох тук, за да спася брат си, не за да изпразня тъмницата на двореца от престъпници — заяви Адаон, който, започваше да мисли Ема, май не беше най-веселият човек на света.
— Наистина сме ви задължени за усилията — каза Клеъри и забелязала, че Ема трепери, свали дънковото си яке и й го подаде, докосвайки я нежно по рамото.
Ема го нахлузи, прекалено измръзнала и уморена, за да възрази.
— Но… защо Марк и Кийрън да са тук? Защо си тук ти, Кристина?
Адаон бе тръгнал покрай редиците килии, надничайки във всяка от тях. Кристина се огледа неспокойно.
— С Марк и Кийрън научихме, че Диърборн ви е изпратил на самоубийствена мисия — обясни тя. — Дойдохме, за да ви помогнем.
— Но Марк не е с теб? — каза Джулиън, който бе застанал нащрек, чувайки името на брат си. — Тук ли се разделихте? В кулата?
— Не. Бяха отвлечени по пътя насам от най-лошия от братята ми — отвърна Адаон, който се беше върнал от претърсването на килиите. — Кристина дойде при мен за помощ. Знаех, че Обан ще ги доведе тук, но мислех, че ще бъдат в затвора. — Устните му се свиха мрачно. — Обан открай време е прекалено нетърпелив. Трябва да ги е завел право при баща ми.