Вълкът през зимата [bg]

- Не зная. Не много далече, но достатъчно далече, за да съм в безопасност.

Трябваше да се обади на някои хора. Още имаше доста съюзници в този град, но не очакваше много от тях да се изправят срещу Морланд. Те не бяха убийци, а Морланд беше.

- Какво да му кажа, когато дойде? - попита Констанс.

- Нищо, защото нищо не знаеш.

Целуна я.

- Обичам те.

- И аз те обичам - отвърна тя и гледа след колата му, докато не я загуби от погледа си.

Не мина и час и Лукас Морланд се появи пред вратата.

Соулби кара до Портланд и остави колата в гаража за дълъг престой на летището. После взе автобуса до Бостън, като плати за билета в брой. Не знаеше колко далече може да стигне Морланд, за да го открие, не беше шпионин, но се надяваше, че ако някак успее да разбере къде е колата, това малко ще го обърка. Помоли зет си да му запази стая под името Райън в един клуб близо до „Масачусетс Авеню“, който се рекламираше от „Еспидиа“45. Соулби знаеше, че в този клуб не искат документи за самоличност, а просто дават ключ срещу името, записано в резервацията. След това отиде в Бак Бей46, седна в едно кафене срещу „Прайър Инвестмънтс“ и зачака. Когато Гарисън Прайър се появи с джиесем до ухото, излезе от кафенето и го последва. Настигна го, когато той спря на светофара, и го поздрави.

- Здравей, Гарисън.

Гарисън се обърна.

- Ще ти звънна по-късно - каза той и изключи телефона. - Какво правиш тук, Томас?

- Имам нужда от помощ.

Светна зелено и Прайър продължи нататък, но Соулби го настигна с лекота. Беше значително по-висок, а и в по-добра форма от него въпреки възрастта си.

- Не съм в помагаческия бизнес - каза Прайър. - Не и за теб и твоя съвет.

- В миналото си разменяхме информация.

- Това беше преди по дървенията на някои къщи в Скарбъро, Мейн, да започнат да се появяват тризъбци. Имаш ли представа какви неприятности ми навлякохте?

- Посъветвах ги да не го правят.

- Не достатъчно енергично.

- В Проспъръс имаме проблеми. Сериозни проблеми.

- Забелязах.

- Нашият началник на полицията е неконтролируем. Трябва да бъде... изваден от играта, за да можем да се стабилизираме. Ще обезщетим теб и колегите ти.

- Нещата стигнаха твърде далече.

- Гарисън. - Соулби протегна ръка да спре Прайър, принуждавайки по-ниския мъж да вдигне очи към него. - Морланд ще ме убие.

- Съжалявам да чуя това, Томас - каза Прайър. - Наистина съжалявам. Но ние няма да се намесим. Ако това е някаква утеха за теб, каквото и да се случи, времето на Проспъръс изтича. В крайна сметка няма значение кой ще остане: ти, Морланд, съветът. Има хора, които ще дойдат да ви изтрият от картата.